Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5 (× 4 гласа)

Информация

Форматиране
in82qh (2018)

Издание:

Автор: Диана Петрова

Заглавие: Ана

Издание: Първо

Издател: Изток-Запад

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: Роман

Националност: Българска

Излязла от печат: 19 септември 2013

Редактор: Христо Блажев

Коректор: Ива Колева

ISBN: 978-619-152-261-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6006

История

  1. — Добавяне

99.

Днес Ана се събуди с усещането за тежест в долната част на корема. Първоначално помисли, че е заради зелето, което бяха яли предната вечер. Но когато отиде в тоалетната, видя следите от розова слуз по бельото си. Нещо се беше случило! Като си повтаряше да не се притеснява, тя отиде и събуди Дани.

— Днес ще отидеш сам на училище. Мама трябва да иде на лекар.

— Добре — рече Дани в полуунес.

— Хайде, аз ще се оправям и ще ти се обадя по-късно.

Ана отиде в другата стая. Ръцете й трепереха. Хиляди пъти в класа по йога за бременни й бяха повтаряли да не се притеснява, защото най-големият враг на бременната жена е нейното притеснение. Тя позвъни на Илия и му каза, че отива на преглед в болницата. Щяха да се срещнат там.

Взе си душ, без да мокри косата си, а очите й се пълнеха със сълзи, сякаш отиваше на заколение. Само веднъж да минеше това раждане и животът й щеше да поеме в светла посока. Но сега трябваше да мисли за бебето, да бъде концентрирана и спокойна. И как, по дяволите, се правеше такова нещо, когато във всяка клетка от тялото й беше запечатан като с лепило страхът. Той не я срязваше изведнъж, той настъпваше тихо, завладяваше всеки нерв от тялото й и причакваше изотзад като коварен убиец. „Жените знаят повече за смъртта и затова разбират по-добре живота“, помисли си Ана, за да уталожи ужаса си за няколко минути. Докато се обличаше, внезапно усети изтръпване в коремната област. След няколко секунди коремът й се отпусна. Това може би беше контракция.

Няколко пъти беше питала приятелки и познати за усещанията по време на раждането. Всички й даваха уклончиви отговори и като че ли премълчаваха нещо. Беше решила да не ровичка по форумите и да не разглежда разказите на други родилки, защото имаше чувството, че ще я натоварят допълнително и ненужно. Тя щеше да бъде щастлива майка и щеше да се справи успешно — това беше единствената мисъл, която искаше да запомни. Не желаеше да нарушава тайнството на раждането. Може би днес щеше да види бебето си — очите му, пухкавите му ръчички. Но не сега… сега да мисли за дишането.

Тя се облече трескаво и извика такси. Излезе и вече пред асансьора се обърна да погледне към къщната врата. Или щеше да се върне с бебе в ръце тук, или нямаше да се завърне никога. Трети изход не можеше да си представи. А колко жени абортираха, колко жени раждаха мъртви децата си — никой не им говореше за тези неща на курса за бременни. Обърканите й мисли се разпиляваха.

Липсваше й Илия в този момент. Когато двамата се тревожеха, като че ли половината тревога се изливаше в него и й ставаше по-леко. Не че той можеше да й помогне с нещо, освен да й държи ръката — това последното изобщо не пренебрегваше. Да умреше така може би не беше толкова тежко, като да издъхнеше сама. Колкото и да се опитваше да отклони вниманието си от мисълта за смъртта, Ана неволно се връщаше натам.