Диана Петрова
Ана (65)

65.

Апартаментът, който Мая беше наследила, се намираше на гърба на галерията за чуждестранни изкуства — старият им дом, там, където Мая и майка й се прибираха да спят — това беше причината да разговаря с онзи плужек, адвоката. Мая изпитваше смесени чувства към мястото. От една страна, навремето тя го обичаше, защото това беше единственото пространство, където можеше да остане с майка си насаме, далеч от всички изоставени деца. От друга, го мразеше, защото там майка й отново и отново й доказваше, че не я обича. Щом се върнеха, Соня рухваше пред телевизора и стоеше там с часове. Сякаш децата от дома изсмукваха цялата й енергия и у дома от нея не оставаше и частица живина.

Мая се изправи пред вратата на апартамента си, а зад гърба й стоеше човек. Нямаше да чака официалната заповед, за да влезе в проклетата дупка след толкова години. Ключарят извади инструментите си и отвори вратата.

В сумрака, който цареше вътре, сякаш мъртвата все още беше там, вероятно в компанията на още дузина мъртъвци, вонята беше непоносима. Мая присви устни, за да запуши носа си.

По стената, залепена за галерията за чуждестранни изкуства, имаше следи от мухъл. Леглото на старата, което изглеждаше малко и неугледно, се гушеше посрамено в ъгъла. Може би последната мисъл на майка й бе била за нея, за дъщеря й, но какъв беше смисълът, след като през целия й живот тази мисъл я нямаше. Ако беше видяла трупа й, безжизнен върху това смачкано легло, Мая щеше да я хване за врата и да души, души това отвратително тяло, което никога не туптя за нея, така както за всички останали деца от проклетата й работа. Лицето й се изкриви, очите й се напълниха със сълзи. Колкото повече се удържаше да не заплаче, толкова по-бързо го стори. Тази майка бе изрод, който изхвърляше плода от утробата си и дори не намираше сили да го изостави. Държеше го пред себе си, за да го измъчва още повече, за да вижда всеки ден, то, момичето й, колко малко я обичаше тази глупава жена. Мая не знаеше кой е баща й, онзи, който беше насилил майка й и я беше изоставил. Чувстваше се като дете на престъпник и студена кучка. Да я беше захвърлила, за да изтрие срама си — така, както Мая положи детето си върху стълбите пред дома, да я беше убила, да я беше продала — по-добре щеше да бъде. Може би никога самата тя нямаше да мине през… С-с-с. Белите патки, изпружили назъбените си езици. Мая тръсна глава, за да пропъди мисълта за тях. Майка й, да. Майка й, садистката, я остави при себе си — за да измъчва и двете им, без да й дари нито за миг онази любов, която майките даваха на децата си. Имаше ли по-голямо падение от това майка ти да не те обича? Децата от дома бяха щастливи поне с едно — имаха надеждата да бъдат осиновени. А тя, затворена в убийственото малодушие на майка си, трябваше да расте като цвете под похлупака на буркан. Самата тя не се чувстваше способна да заобича собственото си дете. Не виждаше слънчевия многопът може би защото беше твърде близо до нея, под нея или вътре в нея. Не познаваше слънчевата топлина на майчината ласка, не познаваше уюта и сигурността на майчината прегръдка.

А днес тази нещастница й завещаваше апартамента си. Кучета го яли! Майка й искаше да освободи съвестта си на смъртното си легло. Мая нямаше да й го позволи. Не и в този си живот.

Тази неудачница, не спираше да си повтаря Мая, не заслужаваше пощада. Сигурно сама си бе изпросила да я изнасилят. Беше флиртувала, беше се закачала, а после не беше могла да спре онази свиня, баща й. Като малка Мая се опита да я разбере, да премине през унижението й, като поиска пари за секса, който щеше да предложи. Не искаше да я съжалява, дори сега. Трябваше да мисли за себе си, само за себе си, защото никой друг не можеше да се погрижи за нея в този ден.

Тя изведнъж рухна върху малкото легло в ъгъла и лежа с отворени очи, без да премигва в продължение на часове. На върха от купчината мъртъвци, сред които майка й, вероятно баща й и съпругът й, съвсем сама, Мая за първи път се усети свободна.

Привечер, когато сенките от булеварда се изместиха към малкото прозорче, а шумът от улицата се усили, тя стана.

Беше взела решение — първото в живота си, което й се стори правилно.