Диана Петрова
Ана (60)

60.

Болничният мирис беше еднакъв, където и по света да се намираше човек. Някои болници миришеха на застояло, други на нови мебели, но миризмата на дезинфектанти пропиваше навсякъде.

— Знаеш ли кой е Гео Милев? — попита Илия Дани, който трепереше в болничната стая.

— Кой?

— Не сте го учили още — това е един голям поет, който е имал изкуствено око.

— Така ли? — размърда се Дани.

— Да, това не значи, че ти ще станеш поет — опита се да го разсмее Илия. — Но след време никой няма да забелязва разликата. Изкуственото око на Гео Милев не му е попречило да пише стиховете си, даже напротив.

— Просто сега трябва да изтърпиш няколко корекции — заради порастването. После всичко ще се нареди, миличък — включи се Ана.

— Ще щипе като предния път.

— Да, ще щипе — рече Илия. — Но ти пък не си малък като миналата година. Сега си истински мъж!

— Мъж! — повтори Дани и се сгуши в скута на баща си. Мислите му препуснаха към Мутия — единствения човек, който искаше да види сега. Без да прави нещо, единствен немият можеше да внесе спокойствие в подплашената му душа.

Лекарят, който щеше да извършва коригирането на очната протеза, се зададе от дъното на коридора. Млад рус мъж със сини очи, той изглеждаше ведър и вдъхваше надежда.

— Здравей, юначе — поздрави той Дани. — Готов ли си?

Дани се усмихна насила. Малкото му сърце препускаше в гърдите така, че му прилошаваше при приближаването на човек в бяла престилка. От тях не можеше да се очаква нищо добро — те вършеха неща, от които после болеше или щипеше. На всичкото отгоре родителите му трябваше да им се усмихват и да им благодарят за нещастията, които причиняваха.

Лекарят направи знак на Ана и Илия да се отдръпнат встрани и тримата го сториха под зоркия поглед на Дани, който беше заел такава позиция, сякаш се канеше да улови всяка изречена дума.

— Вижте — рече лекарят и усмивката му веднага се стопи. — Тези корекции се отразяват неблагоприятно върху психическото състояние на детето, затова трябва да го подкрепяте, особено първите дни. След това насърчавайте детето да носи окото, ако по някаква причина не желае. Такива случаи са редки в нашата практика, но не могат да се изключат. Изкуственото око повдига клепача, възвръща нормалната му форма, улеснява влизането на сълзите в слъзните канали. Предполагам останалите неща ги помните от предния път… Добре е в началото след корекцията окото да се носи само по няколко часа на ден, докато орбиталната празнина свикне с него. После — то не трябва да се носи повече от 12 часа, а ще трябва да го изваждате, особено през нощта. Промивките с 3% боров разтвор са задължителни като предния път. Ще го изпишем два дни след корекцията, ако всичко е наред. После ще дойдете на контролен преглед след седмица. Това е от мен. Не се безпокойте — всичко е наред.

— Благодаря ви, докторе — рече Ана и стисна ръката на Илия.