Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5 (× 4 гласа)

Информация

Форматиране
in82qh (2018)

Издание:

Автор: Диана Петрова

Заглавие: Ана

Издание: Първо

Издател: Изток-Запад

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: Роман

Националност: Българска

Излязла от печат: 19 септември 2013

Редактор: Христо Блажев

Коректор: Ива Колева

ISBN: 978-619-152-261-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6006

История

  1. — Добавяне

20.

От есента на злополуката до месец март Дани претърпя няколко операции по очната си протеза. По време на интервенциите Ана беше плътно до него, но веднага щом се пооправяше, тя отново започваше да излиза и да закъснява. Илия не й задаваше въпроси. Той отбягваше да чува отговора й не само защото подозираше какъв щеше да бъде, а защото грижливо отбягваше мисълта за излизанията й.

Когато се събличаше, тя вече го правеше на полутъмно. Вероятно криеше пиянските си синини. Разсеяността й достигаше до наглост. Беше уморена да се спотайва и да се грижи за останалите. Затова свеждаше тези две дейности до необходимия според остатъците от съвестта й минимум. Вечер се къпеше дълго, слагаше вечерята и бързаше да се оттегли в спалнята. Не правеше секс с Илия — извиняваше се с упорита вагинална инфекция. Илия също не беше много настоятелен. Той беше погълнат от чудесата на картината с течащите вени и от внезапния журналистически интерес към него. Често се случваше до блока да го преследват журналисти. Ана много се дразнеше, когато ги срещаше. Тя се страхуваше да не разкрият пиянските й разходки, защото това щеше да разруши мълчаливия дворец, в който живееха.

Не беше останала и следа от кроткото момче в Дани. Сега той се забъркваше в квартални интриги, пакостеше на съседите и биеше по-малките деца. В детската група, която се събираше пред блок 258, го използваха като плашило на китайчетата, които неспирно се заселваха в квартала. Изкуственото му око му донесе неочаквана слава и то такава, че всички се бояха от него. Дани се възползваше от обществения страх и си спечели име на лош герой. В тази роля той се чувстваше много по-удобно, отколкото в старата. Изкуственото му око му даваше свободата да се държи грубо и у дома. Кой можеше да каже каквото и да било на осиновено дете с едно око? Ако отчаяното доволство имаше този приятен нагарчащ вкус, който момчето усещаше в душата си, то Дани беше доволен за първи път.