Диана Петрова
Ана (16)

16.

Ана се прибра, побърза да приготви Дани за лягане, а след това се просна на спалнята и заспа за минути.

Дишаше тежко. Започна да потъва в гигантска колба и да вижда нещата уголемени. Тревогите й отплуваха, вече можеше да прави каквото си поиска. Погледна навън.

Там беше истински рай: зелена градина, тичащи деца, почти изнасилена живопис. Ана седна в колбата си и зарея поглед през стъклото. Колко съжаляваше, че не може да излезе отвън! После чу познат мъжки бас зад гърба си. Преди да се досети чий е, усети как дланите й се изпотяват, а устата й се пълни със слюнка. Моментално свиване на стомаха и ударна вълна в мозъка. Обърна се и видя свой познат, който престана да вижда малко преди сватбата си. Той я гледаше, а тя се чувстваше като огнено кълбо, което ей сега щеше да се разпръсне в слънчев многопът. Замахна си с пръст наум, защото вече беше порицала този мъж като поредния, който щеше да размъти кръвта й и да я остави да се пречиства сама, докато прави същото с някой друг. В този миг й се прииска да е ледената кралица, която взема, каквото пожелае, а ако не може, убива мъжа. Засмя се на жалкото си его.

Но колкото повече се навиваше, толкова повече обръщаше посоката. Знаеше, че ще сгреши, знаеше, че това няма да доведе до нищо добро, но не можа да издържи на изкушението. Стана и се запъти към него. Всъщност вече не виждаше нищо друго. Приближи се и го заговори. Той й отговори с половин уста. Нямаше да разбере дали му бе вече безразлична или той не можеше да преодолее повелите на мъжкото негласно сътрудничество: „Не закачай жената на ближния“. Започна да се смее, за да разсее всякакви подозрения, че го сваля. Разговориха се, а после излезе с него. Илия тръгна по петите й, но тя не му обърна никакво внимание. Качи се в колата на задната седалка, а мъжът седна отпред до шофьорското място. Илия остана на пътя. Изведнъж колата потегли, а те не спираха да бъбрят.

Ана се усещаше превъзбудена, че той изобщо си говори с нея. Не чуваше думите му, но гледаше в устата му, изпъкналите вени по ръцете му, тила му… Ръцете му я побъркваха. Представи си как ги взема в своите. Изтри потните длани в панталона си и погледна дирите, които остави. Тялото й беше в пълен шок от срещата. Вълните следваха една след друга. Надигаха се от долната част на корема и удряха в пръстите на краката й. Този път нямаше да бяга. Призна му колко й липсва и колко много го иска. Не го обичаше, защото не се чувстваше готова да направи всичко за него. Но дори и така, щеше й се да си позволи да го има.

Тогава Ана се събуди. Сърцето й още препускаше. Моментално съжали, че не продължи съня си. Направи няколко ядни опита да си го допредстави и след малко се отказа. Погледна часовника: беше 4.46. Очите й свикнаха с тъмнината. Обърна се към Илия, който похъркваше до нея. Целуна го по челото и го прегърна, а той й отговори в полуунес. Докато стоеше гушната в него, съвестта й започна да я налага с всевъзможни камшици, но Ана я изхвърли с един удар. Мъжът от съня изобщо не беше всичко, което й трябваше. Но притежаваше няколко неща, на които либидото й трудно устояваше: вярваше й повече, отколкото си вярваше сама, и вероятно можеше да я оплоди. Опита се да го квалифицира с неприятни имена. Беше вече 5.45. Стана. Знаеше, че номерът й няма да мине. Щеше да си мисли за него първите два-три часа от новия ден. Мразеше се, защото никога нямаше да му се обади. Не за да не застраши брака си, не дори заради трудно преодолимото си честолюбие. Мислеше си, че по тялото й няма място за новите рани, които той щеше да пожелае да й нанесе, без да имаше представа, че щеше да направи именно това.

Сети се за две опции да убие съня: да хване някоя книга или да се нахвърли върху мъжа си. Второто й се стори по-здравословно, избра го след секунда колебание. Отново пожела това, което имаше, и то с такава сила, че не можеше да се сравни със смешното изпотяване на ръцете. Силата на Илия й беше приятно плашеща, а любовта му — още повече. Когато свършиха, се къпа дълго. В ума й изведнъж изникна неканен споменът за царството на Хадес. Не, не от това имаше нужда. Дани също нямаше да предотврати бурята, която се задаваше — него тя беше поставила в един здраво зашит свят, без прозорци за останалите й проблеми. Ана въздъхна. Оставаше й само да чака, за да разбере какво й трябва. Грабна хавлията и се запъти към кафеварката.