Диана Петрова
Ана (30)

30.

Когато пристигнаха в Плевен, слънцето припичаше, а навън беше душно. Дани се беше събудил и бе кисел. Родителите й я чакаха на автогарата и след това я превозиха със стария москвич до кооперацията, в която живееха.

Майка й безпогрешно забеляза тъмнината в очите на Ана, а Ана безпогрешно забеляза, че тя бе забелязала това. Побиха я тръпки. Може би и майка й беше преминала през същите кръгове на собствения си ад, може би и тя беше изнасилена от група селяндури като нея в опит да проституира с един — ей така, от скука. Но не това беше страшно — майка й никога нямаше да разбере какво изпитва Ана. Как можеше една родила жена да знае какво се случва с нея, безплодната? Майките ги знаели тези неща — глупости. Ана търсеше компенсация за плодовитостта на майка си, от която тя самата беше лишена. Беше започнала да я намира във възможността да се самоунищожи по всяко време.

На следващата вечер Ана се обади на стар познат, към когото изпитваше физическо отвращение. Нямаше да го направи с човек, който й харесваше. Нека се удавеше в собствената си гнусотия — така смяташе, че по-лесно щеше да се понесе.

Отчаян и самотен, той беше идеалната илюзия, че нещо хубаво се случваше. Ана никога не се беше доближавала до емпатичното себеотдаване — този тип поведение не я привличаше. Но този път реши да се самозалъже, доколкото беше възможно и доколкото беше удобно за остатъците от съвестта й, че щеше да спи с него, за да му се случеше нещо хубаво и за да можеше тя да познава поне един човек, на когото му се случват хубави неща. Считайки тялото си за едно от тези неща, тя се съблече веднага щом отиде у тях. Гола, по средата на кухнята му, тя най-сетне видя блясъка на късмета в очите му. Завидя му, но едновременно с това се зарадва за него — нещо, което не беше очаквала от себе си. Всъщност тя наистина се самозалъгваше. Вместо да се отдаваше самопожертвователно, тя всъщност съжаляваше себе си и имаше нужда от ласките на мъж, който да я желае отчаяно. Така получаваше вниманието, което не смяташе, че заслужава.

Ана се приближи до него, хвана го за ръката и го заведе в спалнята. Мъжът се опита да я прегърне, но тя спря ръцете му. Облиза го от врата до пъпа, а пръстите й я следваха, като едва докосваха кожата му. Стигна до ходилата му и налапа палеца на десния му крак, а след това веднага се върна обратно към пъпа. Старателно избягваше члена му, без да спира да се доближава до него. След това се подсмихна и го налапа до дъното на гърлото си. Изкара го бързо и повтори движението няколко пъти. Затопли го с дъха си и изчака членът сам да се доближи до езика й. Стисна главичката нежно с устни и пусна езика си да поиграе с кожичката. След това изведе езика си напред и заоблизва сладоледа. Изведнъж Ана се изправи на колене и показа на мъжа как играе езикът й. После налапа топките му една по една, като внимаваше да не ги притиска много. Мъжът се сви конвулсивно и миг по-късно Ана усети мокрота върху челото си. Спусна се към члена и го напъха в устата си отново. Изгълта спермата, която продължаваше кротко да се сипе от отвора. След това продължи с език към корема и завърши пътечката от слюнка до гърдите му. Тях тя погали почти майчински. После отдръпна пръсти от тялото му.

Не го допусна до себе си. До края на вечерта пиха и си говориха глупости. Ана се прибра в апартамента на родителите си в пет сутринта. Изгревът отново разлистваше слънчевия си многопът. Тя се вгледа в оранжевия карнавал. „Да се застреляш по изгрев-слънце…“, помисли, преди да се шмугне в сивия вход.