Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5 (× 4 гласа)

Информация

Форматиране
in82qh (2018)

Издание:

Автор: Диана Петрова

Заглавие: Ана

Издание: Първо

Издател: Изток-Запад

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: Роман

Националност: Българска

Излязла от печат: 19 септември 2013

Редактор: Христо Блажев

Коректор: Ива Колева

ISBN: 978-619-152-261-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6006

История

  1. — Добавяне

24.

Ана влезе в сумрачната стая и седна на трикрако столче. Бръкна в чантата си, извади мобилния си телефон и го изключи. Пое чашата с двойно уиски, която й подаде Стефан. Постави я на бюрото, изгаси лампата и се съблече. Ръцете й се разтрепериха. Тя се обърна към чашата, хвана я и я изгълта до дъно. След това захапа устните му и прокара ръка по слабините му. Ръцете му бяха много силни и това й хареса — тръпки преминаха по цялото й тяло. Слаба като мишка, която всеки момент могат да смажат — само при мисълта за това можеше да свърши, преди да бе свалила дрехите си. Съблече се срамежливо, но когато остана гола, се почувства по-силна. Прегърна го, а той я повали на земята, както четеше в арлекинчетата, когато беше малка. Тя отпусна влагалището си и се отдаде на удоволствието. Колкото по-бързо го правеха, толкова повече тя забравяше за всичко, което беше. Първо мъркаше, после ръмжеше, а накрая крещеше. Едва когато преминаха първите вълни от оргазма й, помисли да отдели Стефан от себе си и да се плъзне надолу. Искаше да му се реваншира, като нагълта члена му. Понечи да го направи, но той я хвана за косата и я върна обратно. Ана изпищя от болка и удоволствие. Не можеше да размени две думи с този непознат, в чието легло нахълта няколко часа след като го видя. Но той я обладаваше така, както й беше нужно сега. Когато се развидели, Ана се беше излегнала изтощена с разтворени крака срещу прозорците. Слънцето се показа между двете сгради отсреща. Тя се разкрачи още повече. Искаше да поеме лъчите с влагалището си. Стефан я притегли към себе си в полуунес. Надигна се отново и проникна в нея. Ана свърши почти веднага.

После тя се изкъпа, включи мобилния си телефон и се облече. Не се обърна, преди да излезе, защото знаеше, че ще се върне отново. В таксито отвори прозореца си, защото искаше да се отърси от миризмата на Стефан, която беше полепнала по дрехите и косите й.

Шофьорът й говореше за задръстванията и ремонтите на шосетата, но тя му направи знак да замълчи. След това каза:

— Казвам се Ана.

Мъжът я погледна и попита дали има с какво да плати. Ана се изхили с цяло гърло, накара го да спре и хвърли двайсет лева на седалката. Тръгна по тротоара, а шофьорът я настигна с колата и забави.

— А искаш ли да знаеш как се казвам аз? — попита той и й намигна.

— Не — отвърна Ана и махна на второ такси.