Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Форматиране
- in82qh (2018)
Издание:
Автор: Диана Петрова
Заглавие: Ана
Издание: Първо
Издател: Изток-Запад
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: Роман
Националност: Българска
Излязла от печат: 19 септември 2013
Редактор: Христо Блажев
Коректор: Ива Колева
ISBN: 978-619-152-261-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6006
История
- — Добавяне
24.
Ана влезе в сумрачната стая и седна на трикрако столче. Бръкна в чантата си, извади мобилния си телефон и го изключи. Пое чашата с двойно уиски, която й подаде Стефан. Постави я на бюрото, изгаси лампата и се съблече. Ръцете й се разтрепериха. Тя се обърна към чашата, хвана я и я изгълта до дъно. След това захапа устните му и прокара ръка по слабините му. Ръцете му бяха много силни и това й хареса — тръпки преминаха по цялото й тяло. Слаба като мишка, която всеки момент могат да смажат — само при мисълта за това можеше да свърши, преди да бе свалила дрехите си. Съблече се срамежливо, но когато остана гола, се почувства по-силна. Прегърна го, а той я повали на земята, както четеше в арлекинчетата, когато беше малка. Тя отпусна влагалището си и се отдаде на удоволствието. Колкото по-бързо го правеха, толкова повече тя забравяше за всичко, което беше. Първо мъркаше, после ръмжеше, а накрая крещеше. Едва когато преминаха първите вълни от оргазма й, помисли да отдели Стефан от себе си и да се плъзне надолу. Искаше да му се реваншира, като нагълта члена му. Понечи да го направи, но той я хвана за косата и я върна обратно. Ана изпищя от болка и удоволствие. Не можеше да размени две думи с този непознат, в чието легло нахълта няколко часа след като го видя. Но той я обладаваше така, както й беше нужно сега. Когато се развидели, Ана се беше излегнала изтощена с разтворени крака срещу прозорците. Слънцето се показа между двете сгради отсреща. Тя се разкрачи още повече. Искаше да поеме лъчите с влагалището си. Стефан я притегли към себе си в полуунес. Надигна се отново и проникна в нея. Ана свърши почти веднага.
После тя се изкъпа, включи мобилния си телефон и се облече. Не се обърна, преди да излезе, защото знаеше, че ще се върне отново. В таксито отвори прозореца си, защото искаше да се отърси от миризмата на Стефан, която беше полепнала по дрехите и косите й.
Шофьорът й говореше за задръстванията и ремонтите на шосетата, но тя му направи знак да замълчи. След това каза:
— Казвам се Ана.
Мъжът я погледна и попита дали има с какво да плати. Ана се изхили с цяло гърло, накара го да спре и хвърли двайсет лева на седалката. Тръгна по тротоара, а шофьорът я настигна с колата и забави.
— А искаш ли да знаеш как се казвам аз? — попита той и й намигна.
— Не — отвърна Ана и махна на второ такси.