Джеймс Патерсън
Криеница (98)

96.

Процесът напредваше много бавно. Ден след ден, един от друг по-изтощителни, седмица след седмица.

След като свидетелските показания приключиха през изтощителния двайсети ден, Бари и Нейтън дойдоха да ме видят в затвора. Почти щях да откажа свиждането.

Знам, че искаха да ме притиснат отново за обяснение, за алиби — нещо, което не можех да им осигуря. Знам, че се притесняваха, че процесът не се развива така, както на нас ни се искаше.

— Кажи ми какво знаеш за Палмър — попита ме веднага Бари, когато бяхме сами в една малка заседателна зала, използвана само за такива срещи.

Изведнъж се обърках. Струваше ми се доста странен начин да започнем разговора си. Палмър Шепърд?

— Какво да ти кажа за него? Разбира се, той е брат на Уил. Не бяха много близки. Срещала съм го само два пъти. Представи си, той ми изказа съболезнованията си на венчавката ни.

— Дали е бил близък с лелите си, знаеш ли?

— Не толкова близък, колкото Уил.

Думите се изплъзнаха сами от устата ми и сигурно прозвучаха многозначително. Бари ме погледна напрегнато, а после очите му станаха тъжни и замислени.

— Значи си знаела за Вани и Уил? — попита той. — Тогава защо не ни каза? Защо трябваше да разберем за това от брата на Уил?

Изведнъж отдавна потискан гняв се надигна в душата ми. Трябваше да позволя на част от него да се излее.

— Нищо не знам. Може да съм подозирала нещо. Бари, какво се опитваш да ми причиниш?

Той ме погледна твърдо.

— Кажи ми истината, Маджи. Тя идвала ли е някога в къщата ти? Идвала ли е Вани там?

— Само на венчавката ни. — Споменът ми бе много ярък. — Тя бе много привлекателна — по-малката сестра на майка му. И ти бе там, Бари. Видя я. Уил никога не успя да преодолее това, че майка му го е изоставила.

— Предполагам! Водил ли е някога други странни жени у дома? — попита Нейтън.

— Никога. И защо бих позволила нещо подобно? В това няма никакъв смисъл, Нейтън.

— Нека те попитам отново — продължи Нейтън. — Уил не се ли е опитвал да се забавлява вкъщи? Трябва да ни имаш доверие, Маджи. Не трябва да пазиш тайни от нас. Не и в този момент от процеса. Трябва да знаем какво прави обвинението.

Поколебах се, но само за миг. Стегнах се цялата. Не ми харесваше накъде вървят работите.

— Не — отвърнах тихо. — Нямам какво да ти кажа. Защо ще премълча нещо такова?

Бари избухна:

— Лъжеш точно в този момент. По дяволите, Маджи! Късаш ми сърцето.

— Кълна ти се… — прошепнах аз. Разбира се, наистина лъжех. По принцип никога не лъжех, но този път се налагаше.

— Коя е била? — Бари почти ми крещеше. Никога не съм го виждала толкова ядосан преди. На челото и шията му трескаво пулсираха вени.

— Моля те!… Бари, недей!

Лицето му изведнъж побледня. Очите му се затвориха, а после бавно се отвориха отново.

— Разбира се — промълви той и тогава видях сълзи в очите му.

Погледна ме с такава нежност и съжаление, че бях сигурна, че сърцата и на двама ни щяха да се пръснат.

— О, боже, разбира се — проговори той. — Уил се е опитвал да се докопа до Джени, нали?

Станах и извиках охраната:

— Върнете ме в килията. Върнете ме веднага!

Тръгнах си с охраната. Не можех да кажа нито дума повече нито на Бари, нито на адвоката си. Не можех и не исках да въвличам Джени в това.