Джеймс Патерсън
Криеница (105)

103.

Двамата тръгнаха по пътека, която заобикаляше и водеше към задната страна на клубната сграда. Там имаше масивна дървена врата, която изглеждаше подходяща за ползване само от персонала. Джи Си Фрейзър извади ключ.

— Това ли е, а? — попита Норма. От тази страна на сградата бе студено и мрачно. Също като в черните сърца на тези гадни мръсници, които идват тук да начешат крастата си.

Вътре Норма забеляза, че обстановката не бе по-различна от обичайната за клуб с ограничен достъп. Заедно с Джи Си минаха през една пуста билярдна. Въздухът сякаш синееше.

После влязоха в изненадващо елегантен бар, целия облицован с махагон. Норма реши, че сигурно това ще е помещението. Клуб в клуба. Мястото за игра на богатите момчета.

— Тук се събират, нали? Тук ли правят сексуалните си сбирки?

— Да, мадам — измърмори Джи Си. Изглеждаше сериозен и някак резервиран.

Норма почти си представяше картината на „клуба на момчетата“. Скъпите им дрехи, най-добрите марки уиски, всевластното им държане, проститутките им. Не бе сигурна, но чувстваше, че тази стая би могла да се окаже център в защитата на Маджи. Може би дори имаше вероятност един от членовете на клуба да е убил Уил Шепърд.

Да не би най-накрая той да е легнал със съпругата не на този, който трябва? Или е изиграл в някаква сделка някого от тези могъщи мъже? Или е направил нещо друго, за да предизвика убийството си? Норма смяташе, че е доста вероятно да го е направил.

— Сипи си едно питие, Джи Си — каза тя на градинаря на „Лейк Клъб“, — а после седни тук. Трябва да си поговорим. И ще го направим.

Той поклати глава:

— Не мога.

Норма поклати пръст към много по-високия и едър мъж.

— Чуй ме, и то добре. Маджи Брадфорд все още може да бъде осъдена за убийство, но не защото си премълчал истината. Или ще говориш с мен сега, или със сигурност ще си загубиш работата и дори много повече от нея. Това ти го обещавам и ще спазя обещанието си.

Джи Си Фрейзър отиде до бара и си сипа малко от „Мейкърс Марк“.

— Добър избор — промърмори Норма. — Налей две — едно и за мен. После можеш да ми разкажеш кои точно са били членове на този клуб в клуба. Искам имена. Искам всяко име, което знаеш.

Джи Си Фрейзър наля една чаша и на Норма Брин, а после двамата седнаха в махагоновия бар. Най-после Джи Си се разприказва. Дори поплака.

Когато свърши, Норма не можа да повярва на това, което току-що бе чула. Не можеше да повярва на ушите си. Исусе Христе!

Всичко се промени в този момент, помисли си Норма. Мили боже, целият свят току-що се размести. Врагът стъпи накриво. Хванах ви, гадни мръсници. Хванах ви натясно!