Джеймс Патерсън
Криеница (46)

44.

Уил се стресна, когато чу силно и настойчиво чукане по вратата на апартамента си в „Рио Хилтън“. Измъкна се от леглото и се пъхна в банята.

Едва успя да направи няколкото крачки дотам, без да падне. Махай се, който и да си. По дяволите, махай се оттук!

Чу как входната врата на апартамента се отваря и някой говори до нея. Камериерката и някакъв мъж.

Исусе Христе, не могат да влязат тук, независимо кои са. Не и сега!

— Благодаря ви, че ме пуснахте вътре — каза мъжкият глас. — Оттук нататък ще се оправя и сам.

Палмър!

Кой, по дяволите, го е канил?

Никой не трябва да идва тук, никой, дори и брат ми! Загубих контрол над себе си и не знам дали някога ще мога да се овладея отново!

Палмър Шепърд огледа внимателно обстановката: затворената врата на банята; огледалото, свалено на нощното шкафче, а върху него сложен бръснач; навитата стодоларова банкнота и останки от кой знае колко кокаин. На пода се търкаляше празна бутилка от текила. На другото нощно шкафче имаше полупразна чаша с някаква червена течност. Порто? Чинцано?

Но къде бе Уил? Къде, по дяволите, бе отишъл Уил?

Ето ме, малко братче!

С вой на върколак голият Уил скочи върху него, бутна го на земята и прикова ръцете му. После седна върху корема му, както правеше, когато бяха деца.

— Ти губиш. А аз печеля!

Само че този път очите на Уил бяха страшно подивели, а тялото му — о, боже! — тялото му бе оплискано с кръв.

Палмър погледна смаяно и ужасено брат си.

— Исусе Христе, Уил, какво си сторил със себе си?

Уил се закикоти високо и безумно:

— Порязах се, като се бръснех.

Уил скочи и започна да танцува из стаята. Вдигна полупразната чаша и я предложи на брат си.

— И нея я порязах, докато я бръснех. Кръвта обаче върви заедно с текилата. Ще опиташ ли?

— Порязал си кого, докато си го бръснел? Какво, по дяволите, става тук? Какво се е случило с теб?

— Анджелита. Тялото й е в банята. Просто една курва. — После отново му поднесе чашата с червената течност. — Страхувам се, че повечето изпих сам. Закуска за шампиони.

— Не си го направил — прошепна Палмър. Изправи се, но краката му трепереха. — Не би могъл да го направиш.

— Да не направя какво? Какво да не съм могъл?

— Да я убиеш.

— Е, не знам. — Очите на Уил се бяха изцъклили като топчета. Очи на луд. — Хайде да разберем как стоят нещата. Нека да погледнем.

Уил отвори вратата на банята и сподели тайната на живота си с брат си.

— Какво е заключението, братле? Направил ли съм го, или не? Този път ще ми помогнеш ли?