Джеймс Патерсън
Криеница (39)

37.

Огромната, заела целия стадион тълпа се бе смръзнала и умълчала, като вниманието й се раздвояваше по равно между часовника на таблото и между активната игра на терена. Оставаха по-малко от три минути до края на срещата, която се оказа оспорвана, а изходът от нея — несигурен до последната секунда.

Нито един играч не би могъл да победи сам цял отбор от световна класа. Дори и Уил Шепърд не би могъл да извърши такъв подвиг.

Всички зрители вярваха в тази максима и все пак никой от тях не бе абсолютно сигурен. Та той бе толкова поразителен голмайстор, може би най-великият нападател за всички времена. Беше истински магьосник — или по-скоро бе сключил сделка с дявола.

Уил получи пас на дясното крило и като орел се спусна с невероятна скорост по терена. В момента целият се бе концентрирал, а движенията му бяха тренирани хиляди, не — милиони пъти. Финтира наляво, а после тръгна надясно на почти деветдесет градуса, като преодоля един сякаш замръзнал защитник. Вече виждаше вратаря пред себе си — петно с неприятелски цветове.

Дори да е Господ, не може да ме спре, каза си Уил и видя страха в очите на вратаря. После прехвърли топката от десния на левия си крак.

Сръчно отблъсна с лакът един защитник. После плавно се извърна надясно.

Деветдесетте минути свършиха. Щеше да има още няколко секунди заради извършените нарушения. Достатъчно време, за да стане безсмъртен и да се присъедини към класата на Пеле и Кройф.

Отпусни се. Отдай се на мига. Нека усещането да премине през кръвта ти като хероин.

Бразилският вратар мръдна наляво, очаквайки удара на Уил, като остави десния ъгъл на вратата непокрит.

Не много, но все пак малко незащитен.

Съдията вдигаше свирката към устата си. След секунди щеше да я надуе и мачът щеше да приключи.

С този удар Уил бе станал известен — параболичен шут с левия крак, тръгващ от ляво надясно — и този път внимателно го проигра мислено. Пролуката бе широка като вратите на ада!

Съвсем ясно долавяше толкова много неща едновременно: внезапната смразяваща тишина на стадиона, свистенето на собственото си дишане и дори тупването на топката по чимовете, неподправения ужас, изписан по лицето на вратаря, и безсилния опит на бразилския бранител да го спре.

Лицето на баща му се появи пред него. Очите му. Мъртвите му, широко отворени очи на повърхността на онзи плувен басейн.

Изведнъж в главата му сякаш се завихриха демони, обхванаха инстинктите, мускулите и душата му. Не! Нямаше да позволи този кошмар да контролира живота му!

Като потръпна и изрева яростно, Уил вдигна левия си крак и замахна. Удари топката плавно, перфектно.

Искаше му се да се изсмее на всички онези, които някога се бяха усъмнили в него. Искаше му се да се изсмее в лицето на всички, които седяха и го гледаха от скъпите си места в стадиона.

Тълпата полудя. Направо обезумя. Непознати се прегръщаха и целуваха. Развихриха се диви танци, като в безумието участваха над сто хиляди души. И отвътре, и отвън пищяха свирки и тромпети, а към луната летяха хиляди серпентини.

Щом удари топката, Уил падна безсилен на земята и сега, докато лежеше долу, се ослуша за музиката, която не чуваше: Г-о-о-ол за Америка… Г-о-о-ол на Уил Шепърд.

Видя играчите да напускат бегом игрището, изплашени от полудялата тълпа зрители, спуснала се към тях. Озадачен, той се опита да стане. Страх скова тялото му. Не можеше да се изправи на краката си.

Но срещата все още не е решена, помисли си Уил. Трябва да се играят продължения. Никой освен играчите не бива да се допуска до игрището. Махнете тези задници оттук! Махнете ги от игрището!

Разстроеният Улф Обермайер се протегна към него и опита да го изправи на крака.

— Много лошо — каза треньорът му. — Как го наричат американците? Лош късмет.

— Срещата все още не е решена — проговори Уил, но изражението на Обермайер му подсказа истината и в този миг демоните отново загризаха душата му — много по-оглушително и ужасяващо от хилядите запалянковци, спуснали се към тях. И баща му вървеше в тълпата, като носеше тялото на майка му. Този път тя бе мъртвата. От устата й бликаше кръв. Баща му подаде тялото й на Уил, сякаш бе трофей.

Кошмарът отново се върна.

Тогава Уил Шепърд започна да пищи. Най-после разбра.

Бразилия бе спечелила световната купа.

Русокосата стрела бе пропуснал златния удар на живота си.

Беше се провалил.

Ти си виновен за всичко.

Винаги си бил виновен.