Джеймс Патерсън
Криеница (27)

25.

— Счетоводителите си нямат ни най-малка представа за нещата. Така че защо, по дяволите, им плащаме? Със спестеното от тях бих могъл добре да си поживея!

Това казваше Патрик О’Мали, докато стоеше в банята на немебелирания апартамент в кулата на своя недовършен, неименуван и неоткрит хотел на Шейсет и пета улица и Парк авеню.

Беше се вторачил в счетоводителя си, по-точно в главния си счетоводител — Морис Фруд. Фруд вече бе чувал мнението на шефа си за счетоводителите и преди.

— Но ние имаме представа от цените — отвърна безпристрастно той, — а вие правите ненужни разходи.

— Но плодовият сапун е необходим — избухна О’Мали. — Пухкавите хавлии са необходими. А джакузи-ваната в банята на този апартамент е от първостепенно значение.

Фруд въздъхна и сви рамене:

— Добрата новина е, че всички стаи са запазени. А лошата — че губим пари при всяко запазване.

— Ще обмислим отново проклетите цени. Когато обещаеш най-доброто, трябва да се получи най-доброто, а този хотел ще бъде най-добрият, проклет да съм, или този сапун ще ти го навра там, където слънцето никога няма да го огрее!

— Е, щом ще е плодов — засмя се Фруд.

О’Мали изсумтя:

— Строителството върви ли в срок?

— Да. Според техния срок. С осем месеца закъснение при увеличение с двайсет процента.

— Това все още е по-малко, отколкото оценяваш оригиналността?

— С десет процента по-малко.

— Тогава вземи сапуна и хавлиите от тези десет процента.

— Няма начин. — Фруд хвана О’Мали за ръката и го поведе извън апартамента към временния асансьор. — Познавам те, навсякъде ще надхвърлим планираните разходи. Цените трябва да се вдигнат.

Ако О’Мали имаше някакво мнение по въпроса, то поне се въздържа да го изкаже. Вместо това рече:

— Знам как да нарека хотела.

Добра новина, помисли си Фруд. И то точно навреме.

— Как?

— Ще го нарека „Корнелия“.

— „Корнелия“. Чудесно! — Фруд знаеше, че шефът му следи внимателно реакцията му, но удоволствието му бе истинско, а усмивката — искрена. — Много добре. Изборът ти е идеален, Патрик.

— Не знам някой световноизвестен хотел да е бил наричан с женско име. — О’Мали сякаш се срамуваше.

— Тогава това е уникално име за уникален хотел. Освен това и моментът е подходящ.

— Тя бе уникална жена — продължи О’Мали. — Това поне е сигурно. Най-после да имаме едно и също мнение за нещо, Морис.

Фруд го стисна за ръката и сериозно я раздруса. Изглежда, счетоводителят най-после бе почувствал нещо.

— Хотелът ще бъде подарък за нея. Начин да изразиш почитта си към единствената жена, която си обичал.