Джеймс Патерсън
Криеница (120)

118.

Не бе кой знае какъв проблем за него да влезе в градините около къщата незабелязано. Уил остави колата на един от паркингите на „Лейк Клъб“, после пресече през боровата горичка и тясната ливада.

Никакви трудности засега. Точно както си го бе представял.

Докато минаваше през високата трева по полето, той си спомни нещо. Бе яздил тук с Али, когато бе съвсем малък. Беше го направил, за да впечатли Маджи. Знаеше, че това щеше да е удар под пояса й. Знаеше къде са слабите места на жените, къде трябва да въздейства. Внимателно бе разиграл цялото представление с Маджи, стъпка по стъпка.

Той бе влизал за опит в къщата предната седмица, така че вече знаеше как да действа. Вратата на мазето бе отворена, както винаги.

Не включи фенерчето си, докато не влезе вътре. Мазето бе доста неприятно място. Къщата е била построена на гола земя и камъните по нея все още стояха тук. От мястото, където беше фризерът, водеше дървено стълбище към кухнята.

Уил използва стълбите и се качи в къщата малко след единайсет и половина. На другия ден децата трябваше да са на училище, така че всички вече си бяха по леглата. ДЖАМ! Джени, Али и Маджи… Обърнете внимание — без Уил!

Маджи все още си бе провинциалистка по душа — лягаше си рано и ставаше рано. Утихналата къща му напомняше дяволска морга, което му се струваше доста подходящо за случая.

По някакъв начин самата Маджи му бе дала идеята за тази нощ. Може би с най-добри намерения тя обръщаше внимание на всеки случай в новините, когато се говореше за съпруг, който полудял и избил един или повече от членовете на семейството си.

Точно това възнамеряваше да направи Уил тази нощ. Да ги избие всичките точно тук, в къщата. А после да изчезне по живо, по здраво. Убийствата никога няма да бъдат разкрити и това му се струваше доста подходящо.

Той имаше „Смит и Уесън“ с шестнайсет патрона и един отвратителен ловджийски нож. Това бе повече от достатъчна огнева мощ. Ако се наложеше, би могъл да свърши работата и с голи ръце. В този подход също имаше някакво достойнство.

— Семействата наистина са голям боклук — измърмори Уил, докато се качваше по дебелия килим на стълбището към втория етаж.

Горе не се чуваше нищо. Може би това е капан, помисли си той, но знаеше, че е малко вероятно.

Колелото вече се бе завъртяло. Нищо вече не би могло да го спре. Нямаше начин някой да му попречи да го направи.

Той дишаше съвсем тихо, равномерно и спокойно.

Чувстваше се самоуверен и добре подготвен за това. Не усещаше никаква вина. Или каквито и да било чувства.

Това, което щеше да направи, бе необходимо.

Отвори вратата на спалнята съвсем бавно.

Виждаше всичко на слабата лунна светлина, проникваща през прозореца.

Дотук нямаше никакви изненади. Тази нощ нищо не можеше да го изненада.

— Здравей, малкия — каза Уил на Али.