Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Hide and Seek, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Петя Димитрова, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,3 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2024 г.)
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън
Заглавие: Криеница
Преводач: Петя Димитрова
Година на превод: 1999
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Издателска къща „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 1999
Тип: роман
Националност: американска
Редактор: Пламен Тотев
Коректор: Недялка Георгиева
ISBN: 954-459-578-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/20185
История
- — Добавяне
117.
Маджи все още обичаше да се разхожда по улиците на Ню Йорк сред обикновените хора. Тя самата бе жена от народа, нали? Може би точно затова толкова много от хората се идентифицираха с нея, обичаха песните й, обичаха и нея.
Носеше кърпа и тъмни очила, но въпреки това доста често я разпознаваха. Тя винаги е била толкова дяволски благосклонна. Ще подпише автограф. После ще продължи нататък с тази своя срамежлива усмивка. Очарователна кучка.
Уил повървя няколко пресечки след нея. Него вече не го притесняваха с автографи. Той вече не съществуваше, нали? Невидимият. Починал и погребан.
Той я последва извън Ню Йорк до Соу Мил по здрачаване. Пътят до Бедфорд му бе толкова познат. И толкова съсипващ.
Това, което не му бе познато, бе странната посока, която бе поел животът му. Как свършва един живот, който е бил невероятно оживен, а после изведнъж се е разпаднал? Накъде тръгва човек от върха?
Колко хитро се бе държал до онзи миг, помисли си Уил. До онази фатална нощ, в която бе застрелял Палмър и не бе почувствал абсолютно нищо, никакво угризение на съвестта. Това бе единственият начин да спре изтичането на парите, с които алчният му брат го изнудваше след случилото се в Рио.
Облякъл бе брат си в своите дрехи. После бе замъкнал тялото в градината на къщата. Влязъл бе вътре и бе предизвикал скандала. Примамил бе Маджи навън, беше я ударил и после бе изстрелял онзи куршум, който практически бе отнесъл лицето на Палмър. А след това бе изчезнал. И просто бе стоял отстрани и бе наблюдавал останалото.
За нещастие новият му живот се бе превърнал в малък ад. Понякога си мислеше, че сигурно е дявол и живее в ада.
Рио бе повратната точка, знаеше си той. Първото му убийство — на онова момиче. От онази нощ го преследваха престъплението и наказанието.
Нагоре по пътя той видя Маджи да завива към къщи. Ненавиждаше я, че може да бъде щастлива без него. Странно наистина, но той се бе опитал да я обича. Искал бе да го спаси от самия него.
И с Маджи знаеше къде бе повратната точка. Абсолютно сигурен бе в това. Ставаше въпрос за първия път, когато се провали и не можа да я люби. Когато се почувства като господин Маджи Брадфорд. Оттогава почти всеки ден мислеше как да я убие.
Тя го бе изоставила и сега заедно с малкото й семейство трябваше да си плати ужасната цена. Престъпление и наказание.
Уил отиде да вечеря в малък бар в града. Любимо място на местните жители.
Мислеше си, че е голяма работа, щом може да седи там и да яде мазен бургер и пържени картофи и никой да не го познае.
Е, и защо, по дяволите, трябваше да го познаят? Та той бе отдавна преживяно минало, ако изобщо някога е бил нещо.
Черната стрела. Това бе в момента.
Носеше морскосиня шапка без никакви знаци, сив пуловер и панталони. В бара прекрасно се сливаше с тълпата, която гледаше как „Кникс“ губят трагично от „Индиана“.
В него наистина нямаше нищо особено. Като изключим, разбира се, това, че бе полудял от гняв. Сигурно не бе и единственият луд, който седи в претъпкания бар. Нито бе единственият тип тук, който бе настроен да убие половинката си.
— „Кникс“ са големи боклуци. — Младокът, седнал до него, сподели новопридобитата си мъдрост.
— И бургерите тук са големи боклуци — отвърна Уил, а другият се разсмя.
Братя по душа, а? Уил искаше да продължи разговора с голата истина. Така ли мислиш? Искаш ли да дойдеш с мен до къщата на бившата ми съпруга? Ще убия кучката и двете й хлапета. Искаш ли да участваш? Ще дойдеш ли с мен?
— Патрик Юинг наистина е голям боклук — добави онзи още един бисер към всемирната мъдрост.
Уил кимна съчувствено и реши, че вече е време да се измъква от бара. Ако трябва да се придържаме към истината, то той не различаваше „Кникс“ от „Янките“.
Навън се бе стъмнило. Виждаше се през витрината на бара.
— Е, време е да тръгвам към къщи при госпожата — измърмори на новото си другарче, а после се изправи до бара.
Сигурен ли си, че не искаш да се присъединиш към мен, приятелю? Тази нощ в Бедфорд ще е страхотна. Това поне мога да кажа.