Джеймс Патерсън
Криеница (54)

52.

Уил тръгна направо към Манхатън онази нощ. Вдигна над сто и шейсет километра на двулентовото платно на Сомил Ривър. Исусе Христе, беше направо страхотен! Но се чувстваше бесен и невероятно, болезнено възбуден. Нямаше представа колко още от това бавно ухажване би могъл да понесе. Не бе свикнал на такива отношения.

Маджи бе откровена и честна като песните си, но започваше да се пита дали си струва предизвикателството. Е, вече не можеше да издържа да бъде толкова невероятно мил през цялото време. Понякога си мислеше, че никога няма да е достатъчно добър за нея.

Котка и мишка, помисли си той, докато пресичаше от Уестчестър към Ню Йорк Сити. Ето до какво се свеждаше всичко с жените. Той почти винаги ги хващаше, просто някои му създаваха повече грижи, отколкото други. Това бе само още една игра, заместител на футбола, или може би футболът я бе замествал.

Ребека Пост продаваше художествени произведения и имаше голям апартамент на Шейсет и първа улица с изглед към моста. Ребека бе толкова лесна за ловене малка мишчица, помисли си Уил. Може би дори прекалено лесна, но сигурно ще успее да измисли нещо, което да компенсира този факт. Сигурно би могъл.

Уил използва ключа си, за да влезе в разкошния й апартамент. Изобщо не бе трудно да получи собствен ключ — просто помоли, и то само веднъж.

Русокосата стрела пристъпи на пръсти, щом влезе в неосветения апартамент. Чувстваше се като натрапник. Във всекидневната часовникът удари един и двайсет.

Натрапник — това му хареса. Би могъл да влезе в тази роля. Той наистина бе натрапник, не е ли така? Натрапваше се в живота на толкова много жени, а те, изглежда, посрещаха с разтворени обятия развлечението.

Върколака на Лондон, Париж, Франкфурт, Рим, Рио и сега на Ню Йорк. Е, така да бъде.

Надникна в спалнята и видя Ребека. Младата жена спеше съвсем гола, просната в удобна, но и секси поза върху чаршафите. Дългата й кестенява коса се бе разпиляла по възглавницата. Красива. И дяволски съблазнителна.

Уил знаеше съвсем точно какво иска да направи: да я изнасили, без да каже нито дума. А после просто да си тръгне от апартамента й.

И точно така направи Русокосата стрела — направи това, което му се искаше.

Винаги е било едно и също. Любовта е само една игра, която трябва да се спечели или загуби.