Джеймс Патерсън
Криеница (36)

34.

„Опитайте се да си представите Световните серии^[1], Суперкупата^[2], Дербито в Кентъки^[3] и демократическата и републиканската конвенции, събрани заедно за едно велико събитие“ — написа Мики Тревор-младши в известното американско списание „Спортс Илюстрейтид“.

Тогава сигурно щяхте да придобиете някаква представа за грандиозността и величието на финала за световната купа.

После си представете Рио де Жанейро, където футболът е може би по-важен от секса и самбата, а финалът за световната купа прави Марди Грас^[4] да изглежда като малко скаутско събиране на ученички.

Ето къде ще се празнува финалът за световната купа.

А сега си представете двата отбора, достигнали до срещата на този финал: всеизвестния фаворит Бразилия, печелила три пъти титлата, чието потекло е толкова известно, колкото това на нюйоркските янки, и новопоявилия се, неизвестен досега, невзрачен отбор на Америка, мъжете чудо в червено, бяло и синьо, чието издигане от небитието до героичното предизвикателство съдържа в себе си всички елементи на класическа вълшебна приказка — с единствената разлика, че колкото чудно и невероятно да ви се струва, тя е самата истина.

Приятели, тази приказка тук би могла да се сравнява с „Цар Лъв“! Може да не сте обърнали много внимание, когато Америка спечели квалификационните срещи в зона КОНКАКАФ и по този начин достигна до финалите за световната купа. Може би сърцето ви се е разтуптяло малко по-бързо, когато нашите момчета преминаха първия кръг с една-единствена загуба от Германия. Браво на нас, децата ще се радват, защото обичат футбола, тъй като го играят в училище, казали сте си сигурно и с това се е свършило. Приключило се е. И отново сте насочили вниманието си към надбягванията и чудесния бейзболен сезон на Бари Бондс, все още малко озадачени, питайки се защо останалата част от света приема футбола толкова дяволски на сериозно, а междувременно отборът ни прегази Нигерия на осминафиналите.

Но когато Съединените щати биха Италия — Италия! — в четвъртфиналите (резултатът бе 3:2 и всички голове за нашия отбор бяха вкарани от американската звезда на звездите — Уил Шепърд), а после преодоляхме Германия с 2:1 в полуфинала, тогава сигурно вниманието ви отново е било привлечено. И сега, ако кръвта ви не ври, ако сърцето ви не бие лудо, ако не сте отложили всички планове за неделя вечер, така че да може да си останете вкъщи и да гледате финала, тогава вие не сте американец, не обичате спорта или вече сте мъртъв.

Американският отбор се състои от Уил Шепърд и десет други момчета, които вероятно не биха могли да се сравнят с останалите водещи отбори в първенството.

Но Шепърд. О, Шепърд!

Футболът е колективна игра, но дори Улф Обермайер, треньорът на американския отбор, признава, че в случая Уил Шепърд е отборът.

— Без Уил нямаше да се класираме — каза Обермайер. — А с него… е, вижте ни докъде стигнахме. Вижте ни докъде стигнахме.

— Браво! Поздравления за „Спортс Илюстрейтид“! Най-после да напишат нещо хубаво освен любимата ми статия за банските костюми!

Уил довърши статията и изсумтя доволно.

— Шепърд е отборът — каза той. — Как приятно звучи. И малко по-различно от обичайните статии. Браво!

— Четох я, докато ти спеше — каза Виктория Лансдаун. Дългокраката британска актриса се бе изтегнала съблазнително върху завивките. Поразителните й кобалтовосини очи бяха възхитили мъжа, когото бе срещнала за първи път предната вечер. Русокосата стрела. Най-известният спортист в момента в целия свят.

Въпреки работещите климатици в хотела, в апартамента бе горещо и двамата не си бяха направили труда да се облекат, след като часове наред бяха правили секс. Откъдето и да ги погледнеш, изглеждаха великолепно, както се предполагаше от репутацията им на звезди. Красивите им тела бяха покрити с капчици пот.

— Какво мислиш за статията? Още малко приказки на вятъра?

— Мисля, че ако играеш футбол толкова добре, колкото правиш разни други неща, то тогава утре ще им скъсаш задниците на бразилците.

Той се усмихна.

— Ясно, задоволена си.

— Никога. Дори не бе близо, сладурче. Аз съм ненаситна. Не четеш ли вестници? За моята „върволица от любовници“?

Погледна към пълните й гърди, тънките загорели крака, които се бяха разтваряли с такава готовност за него, но сякаш все пак имаха свое собствено мнение. Жената му напомняше Вани. Много от тях му напомняха. Може би точно затова започваше да се чувства малко ядосан на тази самодоволна Виктория.

— Искаш ли още един удар… във вратата, така да се каже? — Виктория бе усетила как погледът му се плъзга по тялото й. Тя се наслаждаваше на властта си над някои мъже, за които се предполагаше, че са доста влиятелни и силни. Но този бе различен. По-умен, отколкото бе очаквала.

— Едва ли. Може би твоята върволица най-после е свършила тук — каза той, като й върна ослепителната усмивка.

— Какво има? Вече няма стрели в колчана? Нима току-що ти свърши сокът на радостта?

Уил потисна гнева си и се насили да се усмихне.

— Утре имам среща, и то много важна. Може би си чула за нея? Каза, че четеш вестници, скъпа Вик.

— И горкото агънце иска да се вдигне за нея, но не и за мен?

— Недей — промълви той. Поне я бе предупредил.

— Недей какво? — присмя му се тя. — Да не те съблазнявам ли? — Навлажни пръст с езика си и го спусна между краката си. — Ако ти не можеш да го направиш, предполагам, че ще трябва да се справя сама. Е, ето ви сочна новина за жълтата преса. Виктория се задоволява сама! Уил не може да го направи!

Уил изрева и се нахвърли върху нея с цялата си тежест. Виктория изскимтя.

— О! — изпъшка тя. — Мили боже, боли. Боли ме. — Виктория Лансдаун се опита да го отблъсне, но той прикова ръцете й отстрани на тялото. — Моля те, престани! Моля те, моля те, умолявам те, Уил! Сериозно ти говоря, престани!

Но нищо не можеше да спре Русокосата стрела.