Джеймс Патерсън
Криеница (30)

28.

Събудих се рано, но когато слязох, Патрик вече си бе отишъл. Двете с Джени пробягахме пет километра, пихме по едно ободряващо питие и тя тръгна за училище. А аз седнах в кабинета и започнах да работя над думите на „Дама, трудна като любовта“.

Към десет и половина се разходих до конюшните и забелязах, че въздухът е прозрачно чист и всичко наоколо изглежда така, сякаш го наблюдаваш през обектив на камера. Обхвана ме тихо задоволство. Не е кой знае какво, но не е и толкова зле. Нещо в живота ми не достигаше, но определено бях постигнала много и не исках да се оплаквам.

По алеята пред къщата зави цветарски бус и едно момче с щръкнала оранжева коса и рекламни очила на „Кока-Кола“ забърза към мен, носейки букет от фрезии, украсен с панделки.

Вътре имаше бележка. О’Мали, казах си, странно доволна.

Скъпа Маргарет Брадфорд,

Простете ми, че не ви познах веднага по името, но единствените певци, за които съм чувал, са „Кланси Брадърс“.

Не съм сигурен дали изобщо ще мога да се изправя отново пред очите ви. Не и след снощи. Но ще опитам. Дайте ми тази възможност.

Ще вечеряте ли с мен някой ден тази седмица? Позволете ми да опитам да се реванширам.

Имате най-красивите сини очи, които някога съм виждал, и оставащото време до нашата вечеря ще прекарам в слушане на записите на Маджи Брадфорд, докато не запомня всичките ви песни.

Смъртноумореният сънливец (ваш съсед)

Патрик

Очите ми са лешниковокафяви и ми се струваше, че Патрик О’Мали прекрасно знае това, както знае, че аз знам, че той го знае.

Вечеря? Защо не? Трябваше да се запозная с повече хора от Бедфорд. Оставих му съобщение на секретаря, уговаряйки среща в четвъртък вечерта.

Сини очи — това не съм аз, а Синатра.