Джеймс Патерсън
Криеница (111)

109.

Беше ми страшно студено и треперех цялата, докато тримата пазачи ме преведоха през празната сграда на съда. Не разбирах какво може да се е случило. Нито служителите от затвора знаеха нещо.

Какво става? Каква бе причината за всичко това?

В кабинета на съдията имаше четирима души, когато пристигнах. Съдията Сасмън беше зад голямо махагоново бюро. Сериозен, но както винаги вдъхващ доверие, Нейтън Бейлфорд седеше от дясната му страна.

Бари, седнал по-близо на едно кожено канапе от лявата страна на стаята, ми намигна, но не се усмихна.

Само Норма Брин, облечена със зелена вълнена пола и широк кафяв пуловер, седнала до Бари на канапето, изглеждаше спокойна.

— Здрасти, Маджи — каза тя. Всъщност единствено тя ми проговори.

— Здравей, Норма. Здравейте — прошепнах аз. Всичко изглеждаше толкова нереално, сякаш сънувах. Какво, в името на Бога, става?

До стола на Сасмън имаше един свободен и той ми кимна към него. Полузамаяна направих това, което ми бе подсказано.

Седнала, можех да огледам лицата на останалите в стаята — същия зрителен обхват, който имаше съдията Сасмън, сякаш изведнъж бях преминала от страната на обвиняемите към съдийския състав. Това доста ми допадна.

Зашумоляха документи. Отвориха се куфарчета. Развиха се капачки на термоси, пълни с кафе.

Куфарчетата, документите, термосите с кафе ми напомниха, че тези хора се различават от мен, че водят различен начин на живот, че живеят на свобода.

Все още никой не разговаряше с мен, дори Нейтън Бейлфорд.

Чакаха да пристигне някой друг. Дан Низински? Или някой друг? Кой?

Искаше ми се някой да ми обясни защо съм тук и тогава сигурно щях да престана да треперя. Мислите ми препускаха лудо.

— Госпожо Брадфорд — обърна се най-после към мен съдията Сасмън, — госпожица Брин е открила изключително важна информация. Изчакваме само районния прокурор… а, ето го и него. Заповядай, Дан.

Низински връхлетя в стаята като бикоборец на арена, изпънал тяло, с безпристрастно изражение на лицето, без да се бои от никого. Сетих се за определението на Норма за Низински — абсолютен задник — така го бе нарекла.

Той погледна право към Нейтън Бейлфорд.

— За какво е тази среща? Ако мислите, че можете да промените присъдата поради някакви технически…

— Не бихме го нарекли така — прекъсна прокурора съдията Сасмън. — Разкажете му историята си, госпожице Брин. Заповядай, Дан, седни. Мисля, че ще ти се наложи да приседнеш след минутка.

Норма бавно се изправи. Погледна ме, а после се обърна към Дан Низински, който най-после се бе укротил и я наблюдаваше разтревожено. Вече не бе същият самоуверен бикоборец, който само преди миг бе връхлетял в стаята.

Когато Норма заговори, гласът й бе овладян и сигурен. Сега бе нейното време да застане в светлината на прожекторите.

— По време на процеса, Маджи, може би си спомняш, господин Низински взе показанията на Питър О’Мали. Той говореше за „частните увеселения“, които са се провеждали късно през нощта в „Лейк Клъб“, където, както знаем, си присъствала от време на време на вечери. Посещавала си благовъзпитания клуб, разбира се.

Кимнах, като все още нямах ни най-малка представа накъде клони Норма.

— Всъщност точно там срещнах Уил. Дори да исках, не можех да вляза в клуба. Не се приемат жени за членове.

— Съжалявам — заговори нетърпеливо Низински. — Какво общо има това с процеса на госпожа Брадфорд? Тя е застреляла съпруга си. Съдебните заседатели го потвърдиха. Всичко приключи, госпожице Брин.

— Има много общо с процеса — отвърна Норма. — Новите доказателства — кой е присъствал на частните мъжки увеселения в клуба и кои са били гостите там — навеждат на мисълта, че доста хора биха могли да имат мотив да наранят Уил Шепърд. Имаме доказателства, че господин Шепърд е бил много недискретен по отношение провеждането на тези празненства, както е бил недискретен за целия си живот. По време на процеса може би дори е имало доста неприятно прикриване на истината, за да се защитят членовете на клуба, които биха могли да имат вероятни подбуди за убийството на Уил Шепърд.

— Тогава тези доказателства трябваше да бъдат представени по време на процеса. Вече е много късно. Присъдата е произнесена. — Както винаги, Низински бе самоуверен до безобразие.

Чувствах напрежението у всички. Собственото ми гърло бе пресъхнало. Стомахът ми се бе свил на топка. Само Норма изглеждаше спокойна. Сега, превърнала се в прокурор, тя бе неуморима.

— Според мен — а трябва да допълня — и според главния прокурор на щата Ню Йорк Маджи Брадфорд може би е станала жертва на сложно и много злостно престъпление. Прикривано, известно и може би дори разследвано от началника на бедфордската полиция.

— Протестирам срещу тези намеци! — избухна Дан Низински.

— Оставете я да завърши — каза съдията Сасмън. Изглежда, той се забавляваше почти толкова, колкото и Норма.

— Важни личности, индустриалци, банкери и медийни магнати са били защитавани от полицейското разследване, може би са били спасявани от криминални обвинения и даване под съд тук, в Бедфорд — продължи Норма.

Тя погледна районния прокурор в очите.

— Моля ви, не изглеждайте толкова отчаян, господин Низински. Става все по-неприятно.

Сега тя бе главната героиня, звездата на сцената. Никоя друга публика не би слушала по-напрегнато.

— Вие сте прав, господин Низински. Всичко това нямаше да има никаква връзка с процеса на Маджи Брадфорд, ако не съществуваше един много важен факт: фактът, че адвокатът, защитаващ Маджи, е човекът, знаещ това, което ви се разкрива сега и според което трябваше да действа в защита на госпожа Брадфорд, но не го е направил. И защо? Защото самият адвокат на защитата е член на тайния клуб. Нейтън Бейлфорд е член на клуба!