Джеймс Патерсън
Криеница (102)

100.

— Бари, аз съм в къщата на Маджи. Попаднах на нещо. Или поне така мисля. Не, всъщност вярвам, че наистина попаднах на следа.

Норма бе затворила плътно вратата на кабинета зад себе си, но въпреки това шепнеше в слушалката.

— Слушам те — каза Бари.

— Знаеш за онази прословута пушка, нали? — промълви Норма. — Госпожа Лийч видяла Уил да я носи в нощта на стрелбата. Бил излязъл до клуба, който все повече и повече изглежда замесен в тази бъркотия.

— Защо би държал пушката в „Лейк Клъб“?

— Първият въпрос, който си зададох и аз. — Норма повиши глас от вълнение. — Точно затова е отишъл в клуба. За да я вземе. Там трябва да я е държал, когато Маджи му е казала да се отърве от нея. Тя спомена, че е претърсила цялата къща, но не е могла да я намери никъде. Пушката е била в клуба.

Настъпи тишина. Най-накрая Бари се обади:

— Но защо би направил такова нещо? Нима е планирал собственото си убийство, Норма? Така ли е? Нима е накиснал Маджи?

Норма внезапно се ядоса и смути.

— Мътните го взели, все още не знам — промърмори тя. — Нямам ни най-малка представа. Точно това някак не се връзва. Но ще ти кажа какво наистина знам — проговори отново. — Бедфордската полиция е знаела, че Уил е отишъл да вземе пушката, но го е запазила за себе си. Има нещо гнило в този Бедфорд и аз ще открия какво, кой и защо мъти водата.

— Сдъвчи ги, Норма!

— Направо ще ги глътна.