Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hide and Seek, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2024 г.)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън

Заглавие: Криеница

Преводач: Петя Димитрова

Година на превод: 1999

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Издателска къща „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 1999

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Пламен Тотев

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 954-459-578-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/20185

История

  1. — Добавяне

II.

Понякога се чувствам, сякаш нося ужасяваща алена буква на гърдите си, само че буквата е У за Убийца. Знам, че това чувство никога няма да изчезне напълно, а изглежда толкова несправедливо. И наистина е несправедливо. Нечовешко и нередно.

Спомените ми са накъсани и хаотични, но финалът им е толкова ярък и ужасяващ, че се е врязал неизличимо в съзнанието ми. И винаги ще бъде неделима част от мен.

Ще ви разкажа всичко, без да спестявам абсолютно нищо. Знам, че искате да чуете историята. Знам, че това е „голяма новина“. Знам какво значи да бъдеш „новина“. А вие имате ли си представа какво значи това? Можете ли да си се представите като новина, като голямо черно заглавие, което всички четат и обсъждат?

Местните вестници в Нюбърг, Корнуол и Мидълтаун нарекоха първото ми убийство най-страшната „семейна трагедия“ в историята на Уест Пойнт. По онова време на мен самата ми се струваше, сякаш всичко се бе случило с някой друг. Не с Джени и с мен, дори не с Филип, въпреки че той си го заслужаваше.

Въпреки това, дванайсет години по-късно, след като времето и естествената защитна реакция на паметта бяха замъглили осезателно спомените ми за събитията и най-вече чувствата ми, свързани с тях, едно второ убийство ме накара да си спомня Уест Пойнт с ужасяваща яснота.

Не можех да мисля за нищо друго, освен за непрестанно терзаещите ме въпроси: Дали съм убийца?

Наистина ли убих, и то не един, а двамата си съпрузи?

Вече не знам. Просто не знам! Колкото и налудничаво да ви звучи, честно казано, наистина не знам.

Понякога тук става ужасно студено, почти толкова, колкото бе през онази Бъдни вечер, когато Филип умря. Всичко, което мога да правя в момента, е да седя в тази затворническа килия, да се самоизмъчвам и да чакам процесът да започне.

Реших да запиша случилото се. Ще го направя за себе си, но и за вас. Ще ви разкажа всичко.

Когато го прочетете, ще трябва сами да прецените. Нали точно така работи нашата система? С безпристрастни съдебни заседатели.

И освен това, аз ви вярвам. Доверчив човек съм. Вероятно точно затова съм тук, забъркана в тази ужасна каша.