Джеймс Патерсън
Криеница (92)

90.

Не съм експерт по затворите и не искам да бъда, но ако Изправителният дом за жени в Бедфорд Хилс е „един от най-луксозните“, тогава съжалявам жените, затворени някъде другаде. Обстановката е ужасна, особено когато си невинен, но дори и да не си, това едва ли е правилният начин за поправяне. Уверена съм, че не е.

Нямам съкилийничка, защото съм „звезда“. Упражнявам се и ям лошата храна сама. Намерих си приятелка — друга жена, обвинена в убийството на съпруга си. Мрачната ирония не ни избягва и тук.

Заобиколена съм от наркоманки, дребни крадли, участнички в банди, подпалвачки и няколко убийци. Джени ме посещава по няколко пъти на седмица и всеки път я чакам с нетърпение. На Али казаха, че съм далеч и да слуша госпожа Лийч. Липсват ми толкова много, че дори не мога да пиша за това.

Когато мисля за сладкото ми момиче, за скъпото ми момченце, чувствам как сърцето ми се разкъсва и се превивам от болка. Не ми е жал за мен, просто не мога да живея без тях двамата. Заради тях не мога да си позволя да рухна.

Довърших последния ред, преди да угасят осветлението. Той прозвуча като вайкане, но аз по принцип не съм такъв човек. Дори заключена в този затвор, пак не съм такава. Остават още шест часа до започването на процеса.

Какво ще се случи в края на краищата? Какво ще бъде решението? Нямам представа. Никаква, абсолютно никаква, дори най-малка. Когато чуя свидетелите, ще се приближа ли към истината? Ще разбера ли най-после как се случи всичко? Кой би могъл да ми каже какво е скрито в сърцето ми?

А вие ще бъдете ли по-близо до истината? Разказах ви всичко, което се случи досега. Какво чувствате? Какво решихте? Истината ли казвам, или съм още една от знаменитите лъжкини?

Наистина ли ми вярвате?

Нима когато започнат неприятностите, аз просто си разчиствам пътя с изстрели? Нима убийството е моето единствено оръжие? Нима имам склонност винаги да се забърквам с чудовища?

Самата аз чудовище ли съм?