Джеймс Патерсън
Криеница (64)

62.

Можех да остана с Уил в Австралия само за една седмица. Бари продължаваше да ме моли да завърша новия албум, така че трябваше да се съглася да се върна и да продължа работа.

Когато колата ми зави към Бродуей 1311, изведнъж си спомних онази утрин след бурята преди години. Виж колко далеч стигна, казах си и неволно се усмихнах. Попзвезда. Щастливо омъжена. От време на време пристрастена към секса. Не е зле. И най-важното — няма я онази несигурна и уплашена Маджи, която отиде при Бари за работа, за каквато и да е работа.

Днес Бари изскочи от офиса си, за да ме посрещне. Носеше ми кафе.

— Ела с мен отсреща до студиото. Работих върху някои аранжименти за „Само няколко песни“. Чакай да ги чуеш.

— Бари, имам две нови песни. От Австралия.

— Първо аранжиментите, а после ще те чуя. Изглеждаш чудесно, Маджи. Все още грееш. Явно женитбата ти се отразява добре.

— Щастлива съм, Бари. Наистина щастлива — отвърнах му аз.

Разбира се, Бари никога нямаше да си признае, че може и да е сгрешил за Уил или за каквото и да било, свързано с този въпрос.

Щом стигнахме до студиото, се захванахме, както винаги, за работа. Нищо не беше се променило. Ние обичахме работата си и възможността да бъдем заедно. Най-трудното предизвикателство бе да направим всеки албум, дори всяка песен различна и по-добра. Невинаги успявахме, но поне всеки път дяволски се стараехме.

Този ден работата ни спореше. Аранжиментите на Бари ми харесаха (те почти винаги ми харесваха, въпреки че бях много по-критична, отколкото когато се срещнахме за първи път). Той направо се бе влюбил в едната от песните ми и бе харесал другата. Албумът щеше да стане доста добър.

Беше по някое време следобед, когато приключихме и реших да се разходя и да си купя нещо. Да се наградя. Да се потупам сама по рамото. А после да се върна вкъщи при децата. Тази вечер бе мой ред да готвя. После бяхме решили да гледаме „Форест Гъмп“ на видеокасета. Бяхме го гледали само шест пъти досега. Може би щях да приготвя скариди за вечеря. Вероятно това щеше да развесели Джени.

Открих някои дреболии, които търсех, в „Бергдорф Гудмън“ и излязох от магазина малко след три и половина. Пето авеню бе пълно с таксита, автобуси и обичайното стълпотворение от пешеходци. Така че не видях колата с шофьора си веднага.

И ето ти неприятност!

Изведнъж над тълпата изплува телевизионна камера — като перископа на подводница. Двама млади брадясали орангутана от „Фокс Нюз“ тръгнаха към мен. Абсолютни нехранимайковци. Още от пръв поглед си личеше, че са истински неандерталци.

— Маджи. Маджи Брадфорд — извика единият от тях.

Инстинктивно се дръпнах настрана и отчаяно се опитах да открия колата си.

— Маджи. Насам, Маджи. Вярно ли е, че с Уил сте имали проблеми в Австралия? Затова ли се прибра у дома?

Не чувах бръмченето на камерата. Пешеходците започнаха да се спират и да ни зяпат. Ах, тези проклети телевизионни репортери, помислих си аз. Гледайте си живота. И ме оставете на мира да изживея своя собствен.

— Не. — Бях доста рязка с тях.

— Говори се, че той наистина се е сближил със Сюзън Пурсел. Това е клюката. Знаете ли нещо?

Стомахът ми се сви.

— Не. — Двамата с Уил знаехме, че ще има слухове за него и Сюзън. А ако нямаше, то самото студио вероятно щеше да ги пусне.

— Значи не сте виждали тази снимка?

— Не. Няма да коментирам. А сега довиждане. Беше ми приятно да споделя някои злобни клюки с вас.

Не можех да си пробия път в тълпата и да се измъкна по-далеч от тях. За бога, къде е колата?

— Снимката, Маджи. — Напорист, дребен и плешив мъж от Канал 5 тикаше микрофон в лицето ми. — Беше във всички вестници. Уил и Сюзън Пурсел. В много уютна поза. Не си ли я виждала?

Бутнах го настрани, а той се стовари върху оператора. Най-после видях колата си, изтичах и тръшнах вратата зад себе си.

Едва когато навлязохме в зелените гори около къщи, започнах да се отпускам. Какво нахалство от страна на тези безчувствени негодници! Не се сблъсквах с репортери за първи път. Веднъж се случи в Рим, а друг път — в Лос Анджелис. Какво става с правото на личен живот?, питах се аз. За какви се мислят тези?

Искаше ми се Уил да си бе у дома сега. Или в колата с мен.

О, Уил, забрави за желанието си да станеш голяма филмова звезда. Нека просто да изчезнем и да се превърнем в никому неизвестни хора до края на живота си.

Уил и Сюзън. Снимката. Би ли могло да е вярно? Не, не вярвах. Няма да го повярвам. Мислех, че досега съм опознала Уил достатъчно добре. Сигурна бях. Снимката бе просто още един боклук, изфабрикуван от папараците. Нямаше да е първият, нито пък последният.

В колата успях да пропъдя мисълта за това. Но тя се върна отново, когато си легнах същата нощ. И ме държа будна до три часа.

Уил и Сюзън Пурсел.

Не!

Мътните ги взели папараците!