Джеймс Патерсън
Криеница (58)

56.

Уил ми разказваше много неща; споделяхме си всичко, докато накрая повярвах, че вече нямаме тайни един от друг. Една нощ ми разказа ужасен спомен за това как баща му биел майка му, а после думите на майка му: Само мама те обича. Единствено мама.

Докато слушах Уил да говори, ми се струваше, че никога не съм била по-близо до него. Може би никога не съм се сближавала така с някого. Със сигурност никога не са ми разкривали толкова много болка в душата.

— Но и тя ме изостави — каза той. Погледът му стана някак разсеян. — Така че сигурно не ме е обичала истински, Маджи.

Понякога се държеше толкова мило и тогава си представях какъв е бил като малък. Как е изглеждал като момче с красивите си сини очи.

— Нима смяташ, че тя ви е изоставила по твоя вина?

— Да. Но това вече не ме притеснява. Почти го преодолях. Нямаше да мога да го направя без теб, Маджи. Да бъда около теб, Джени и Али ми помага страхотно.

Хванах Уил за ръката. Болката му, любовта му към мен изглеждаха толкова чисти. Всичко бе трогателно. Можех да се вживея в тъжната му семейна история, а може би се опитвах да разбера собствения си сърдит баща в лицето на Уил.

— Аз няма да те напусна — прошепнах му тихо. — Никога.

— Омъжи се за мен, Маджи. Не ме предавай. Обещай ми.

Сутринта му казах, че ще се омъжа за него, за да му го докажа.