Джеймс Патерсън
Криеница (23)

21.

Преди да започне новият сезон, един следобед Уил покани брат си Палмър в апартамента си в Челси. Въпреки че бе скъпо обзаведено, жилището изглеждаше някак стерилно, сякаш никой не живееше там. Отнякъде се носеше тихо и успокоително песен на Маджи Брадфорд.

— Имам нужда от помощта ти — каза Уил и отпи от скъпия коняк, от който бе сипал и на двамата. Всъщност това бе четвъртата или петата чашка, която обръщаше, а касетката се превърташе за трети път.

Палмър изненадано погледна брат си. Уил никога не даваше вид, че се нуждае от нещо или от някого.

— Как бих могъл да ти помогна, Уил?

— Имам нужда от мениджър. Мисля, че си най-подходящият за тази цел. Всъщност от доста отдавна го обмислям.

— Мениджър! Мислех, че Джейкъб Голдинг се занимава с това.

— Той се грижи за бизнесделата ми. Имам предвид личен мениджър. Някой, който да се грижи за мен. Да ме държи настрана от неприятностите. Започвам да се плаша сам от себе си, братко. Ако ти не искаш да ми помогнеш, кой тогава ще го направи?

— Искаш бавачка ли, Уил? — Палмър поклати глава и се разсмя.

Уил сви рамене:

— Ако искаш, наречи го така. Ще се заемеш ли? Заплащането е доста добро.

Палмър допи коняка си и стана.

— Няма начин, братко.

— Защо? С какво толкова важно си зает в момента?

— Всъщност имам хубава работа в отдела за маркетинг на „Кадбъри“. Но дори да бях без работа, пак нямаше да се захвана.

Уил се усмихна.

— Защото ме мразиш ли?

Палмър поклати глава. И той бе русокос като брат си, но косата му бе подстригана късо.

— Не. Защото мразя да живея в сянката ти. Не мразя самия теб, Уил. Никой не би могъл да те мрази.

— Тогава няма ли да ми помогнеш? Дори ако ти кажа, че съм ужасно нещастен? Че не чувствам нищо вътре в себе си? Че нощ след нощ мисля за самоубийство?

Палмър не можеше да отклони поглед от всеизвестно красивия си и преуспяващ брат. После седна отново.

— Сериозно ли говориш, Уил? Или отново играеш роля? Да не е просто отново някоя от твоите фантазии?

— Абсолютно сериозен съм. Иска ми се да се самоубия дори в този момент. Както си говорим. Така ли ти звуча, сякаш си фантазирам?

— Мили боже — възкликна Палмър. — Мисля, че говориш сериозно. Или си полудял. Или, което е доста вероятно, и двете.

— Не съм добре — отвърна Уил. — Никак не съм добре. И никога не съм бил. Ти си единственият, който може да ми помогне, Палмър. Трябва да се държим един за друг.

Палмър се изправи със странна, тъжна и крива усмивка на лицето.

— Съжалявам — каза той. — Не мога да ти помогна, Уил. Ще трябва да си намериш някой друг.

Уил наблюдаваше брат си как напуска апартамента. Напълни отново чашата си с коняк и я изпи наведнъж.

— Но кого да намеря? — прошепна той. — Кой би могъл наистина да ме обикне?