Джеймс Патерсън
Криеница (57)

55.

Имам един незабравим и натрапчив спомен, който така и не може да излезе от главата ми. Той винаги ще бъде мистерия за мен — красива, тъжна и тревожна мистерия.

След като двамата се върнахме от краткото си пътуване до Мексико, прекарахме един уикенд с децата, правейки всичко, което им се е искало досега. Е, направихме поне някои от нещата, за които Джени и Али имаха желание. Те бяха толкова развълнувани, а Уил се държеше чудесно с тях.

Единия ден отидохме до Ню Йорк и се направихме на туристи — посетихме търговския център, Статуята на свободата, музеите и дори „Хардрок-кафе“. А другия ден прекарахме още по-добре на открито в градината на къщата — също като истинско семейство, за да се уверим, че това е, което всички желаем.

Наблюдавах Джени и Али с Уил и мога да ви кажа, че те го обожаваха. Почти съм сигурна, че му бе приятно с децата около него, че му се искаше да отгледа деца така, както е правилно, а не както се бе случило с него. Поне това, което ми бе казал.

Спомням си, че го видях с Али онзи следобед. Не мога да забравя една удивителна картина, запечатала се в съзнанието ми.

Беше прекрасен ден, ослепително слънчев и топъл. Двамата яздеха кротка, мила кобила, която Джени бе нарекла Флийс. Уил и Али яздеха през ливада с висока трева, която изглеждаше морскозелена на слънцето.

Бяха облечени със зимни якета, разкопчани отпред, и се държаха по мъжки, като и двамата бяха поразително руси. Смееха се гръмогласно, когато Флийс започна да галопира съвсем бавно и спокойно.

Уил държеше здраво и сигурно Али в ръцете си и целият грееше от радост. Знаех, че щастието бе съвсем истинско и ми доставяше удоволствие да ги наблюдавам. Харесваше ми изражението на лицата им.

Джени дойде и застана до мен.

— Не са ли просто прекрасни? — попита тя. — Изглеждат като истински баща и син. О, сега всичко ми харесва, мамо! Чувствам се толкова добре и много спокойна.

— И аз също — отвърнах и прегърнах Джени.