Джеймс Патерсън
Криеница (56)

54.

По-специалните спомени сега са толкова объркващи. Като снимки, които всъщност не разкриват цялата истина, като снимки, които са преднамерени.

Ланд ровърът на сини и бели ивици набра скорост нагоре по импозантната скална фасада на известния курортен хотел в Лас Вейдес. С Уил прекарахме там три незабравими дни. Само ние двамата.

Мексиканският ни шофьор взе завоя толкова бързо, че ровърът почти занесе по тесния път. Едно падане щеше да ни изхвърли на три хиляди метра надолу в залива Акапулко. Държах се здраво за Уил в стремежа си да бъда максимално близко до него. Спомням си и най-малките подробности: как се бях прилепила към него, контурите на тялото му, всеки малък белег и произхода му, колко бързо растеше светлорусата му брада. Исках да знам всичко, което трябваше, за живота му, а не преувеличените истории в жълтата преса.

— Какво ще кажеш да поплуваме, Маджи? — попита той, когато се добрахме до стаята си. Сякаш се стесняваше, а на мен ми харесваше самото звучене на гласа му. — Хайде да намъкваме банските и да отидем да изследваме бездънното синьо море.

Двамата с Уил се поклащахме леко напред-назад, прегърнати под въртящия се вентилатор на тавана в апартамента ни.

— Може би малко по-късно — промърморих аз. — Точно сега сме сами и ми се иска да се насладя на мига. Съвсем сигурна съм в това. Може ли… просто… да не правим нищо?

Той се разсмя:

— Добре тогава, никакво бездънно синьо море. Какво ще кажеш да се откажем от банските и да изследваме частния басейн, за който хотелът се е погрижил предвидливо?

— Това ми звучи по-добре. Идеята е прекрасна.

Целунахме се нежно и продължително, така както често правехме. Питах се: Нима потъвам някъде или намирам нещо, което съм загубила нейде по пътя?

Уил плъзна стъклените врати, които се отваряха към ефектна тераса. Продължихме да се събличаме, докато застанахме пред малък басейн, който блещукаше с хиляди слънчеви зайчета. Жълтопери птички и пъстроцветни папагали чуруликаха и бърбореха из околните дървета. Истински рай, нали? Или поне на мен така ми се струваше тогава.

През плетеницата от кралски палми и тропически храсти виждах червените покриви на други вили, но частните им басейни не се виждаха. Точно това ми хареса. Значи и нас не ни вижда никой.

Като изписках тихо, скочих във водата и дръпнах Уил със себе си. Не се държахме глупаво, а просто игриво — също като малки деца.

Той сграбчи ръката ми и ме издърпа към себе си. Вече бе възбуден. Плъзнах длани по гъвкавото му мускулесто тяло и докоснах слабините му. Винаги бе толкова мил и нежен с мен; изобщо не бе такъв, какъвто си го представях.

Целунахме се отново — бавно и продължително. Уил ме вдигна от покритото с плочки дъно на басейна и ме обърна така, че да мога да се хвана за ръба му. После влезе бавно-бавно в мен. Затворих очи и се отдадох на новите усещания с удоволствие, наслаждавайки се на топлите слънчеви лъчи по лицето си и на много по-силната топлина, заливаща ме отвътре.

Никога досега не съм била с мъж като Уил. Той ме караше да се чувствам толкова специална. Трябва да го призная, защото такава бе истината.