Джеймс Патерсън
Криеница (104)

102.

Когато Норма Брин пристигна в „Лейк Клъб“, бе изпаднала в едно от обичайните си нервни и раздразнителни настроения. Дяволските липсващи парчета от пъзела! Трябва да са някъде наоколо, продължаваше да си повтаря тя, надявайки се, че това ще се превърне в истина, ако го повтаря достатъчно настойчиво.

По-точно бе дошла в клуба, за да види Джи Си Фрейзър. Джи Си гонеше четирийсетте, лицето му бе обветрено от живота на открито, а тялото му бе стегнато и мускулесто.

Е, доста добре изглежда, помисли си Норма Брин, когато седна до него на верандата към главната сграда на клуба. А сега да се надяваме, че е и приказлив.

Норма улесни нещата, убеждавайки Джи Си да признае това, което тя вече знаеше: че е имало среднощни „партита“ в клуба и че Уил Шепърд е бил чест гост на тях.

— Дали някъде няма списък с имена? — попита тя. — На гостите на тези празненства?

Градинарят сви широките си рамене:

— Ако има такъв, никога не съм го виждал. Но доста се съмнявам.

— Тогава кажете ми поне някои от имената. Хора, които сте виждали тук в среднощните часове. Хайде, Джи Си!

Джи Си поклати глава отрицателно:

— Не мога да го направя. Ако някой разбере, че съм ви казал, ще загубя работата си. Та аз не би трябвало дори да знам за това.

— Но ми казахте за господин Шепърд.

— Опитвам се да ви помогна. Но не мога да ви помогна толкова, колкото ви се иска.

— По дяволите, това е разследване за убийство! Това, което знаете, може да спаси живота на госпожа Брадфорд!

Джи Си притеснено замърда на стола си.

— Разбирам това. И затова разговарям с вас. Само не ме карайте да ви кажа имената. Не мога да го направя.

Норма го погледна. Не, нямаше да стане.

— Тогава поне ми покажете къде са се събирали. Нека да надникна със собствените си очи.

— О, госпожице Брин, ако направя това…

— Ако не го направиш, ще те призова като свидетел и ще трябва да говориш в открит процес. Ха да те видим сега!

Той премигна.

— Трябва да минете през входа. Но ако някой ме попита, ще кажа, че сте намерили салона сама.

— Сключихме сделката. — Норма се засмя. — А сега ми го покажи.