Джеймс Патерсън
Криеница (55)

53.

В началото на януари Уил трябваше да отлети за Лос Анджелис за пробни снимки. Разбрах, че ми липсва повече, отколкото предполагах или ми се искаше да призная. Понякога се опасявах, че той е чародеец, ловък жонгльор, умел съблазнител, какъвто няма другаде по света. Бари ми говореше, че Уил е точно такъв.

— С мен не се държи така — отвръщах му аз. И това бе самата истина.

Уил се върна в четвъртък и ме изведе на вечеря в Бедфорд. Носех високи токчета и черна официална рокля, прекалено блестяща според мен, но се зарадвах, че той я забеляза.

— Харесваш ми така — констатира Уил. Простичко, но приятно за душата.

Бе въодушевен и в чудесно настроение. Радвах се да го видя такъв.

— Добрата новина е — разказа ми Уил, — че излизам добре пред камерата. А лошата: че не мога да играя. — Репликата бе смешна и двамата се разсмяхме.

Той говореше непрекъснато. Изглежда, искрено се забавляваше от това как са го приели в Холивуд. Наистина се радвах за него. Смяхме се много през цялата вечер. Вече се чувствах напълно спокойна до Уил. Хората продължаваха да ни сочат, но все пак бяха достатъчно деликатни, за да не ни закачат. Може би си мислеха, че сме влюбени?

Докато приключим с вечерята, навън заваля сняг. Вятърът огъваше дърветата и те танцуваха като призрачни фигури, а снежинките влизаха в очите ни, докато тичахме към колата. Както бягахме, ми се прииска да се протегна и да се хвана за ръката му. И го направих. Просто ми дойде отвътре.

Уил караше към къщи внимателно и ме изпрати до входната врата. А на мен все още отчаяно ми се искаше някой силно да ме прегърне. Той ухаеше на мъжки одеколон. Облечен бе с късо спортно яке и изглеждаше великолепно. Страните му аленееха и когато се засмееше, направо сразяваше сърцето ми.

— Лека нощ — проговори той. — Благодаря ти за вечерята и за любезното изслушване на безкрайните приказки за новата ми кариера.

Не ми се искаше да си тръгва. Чародеец, помислих си аз.

— Почакай — казах му. — Виж какво е времето. Не ми се иска да караш в тази буря. — В живота ми вече са ставали прекалено много нещастни случаи.

В очите му проблесна странна, мека светлина. И усмивката му бе мила и любезна.

— Ще трябва да покарам само още няколко километра. Мисля, че ще се справя, Маджи.

— Моля те — отвърнах му аз. — Просто влез за малко.

Уил кимна и ме последва вътре. Сякаш не му се искаше да остане.

Обясни ми, че трябва да се обади веднага по телефона: трябвало да се отбие за по едно питие у Лорънсови и искал да ги уведоми, че няма да може да отиде.

Когато се върна, седнахме във всекидневната. Бях се уверила, че Джени и Али спят дълбоко. Само ако гръмнеше оръдие в спалните им, щяха да се събудят, иначе нямаше да мръднат до сутринта. Тогава вече щях да имам нужда от оръдието, за да вдигна Джени да се приготвя за училище.

Свободна жена съм и съм на трийсет и осем години, казах си аз. Контролирам положението. Мога да се справя с него. Не върша нищо нередно. Харесвам този мъж страшно много. Той, разбира се, направо ме е омагьосал!

— Никога досега не съм си представяла, че това би могло да се случи — казах на Уил, докато седяхме и наблюдавахме как снегът вали навън. — Да стоим един до друг и да гледаме снежинките.

— Честно казано, и аз не съм си го представял. Не вярвах, че ще ми дадеш възможност да ти докажа, че най-после съм дошъл на себе си, пораснал съм и мога да стана по-добър. Как се справям? Забелязваш ли някакви подобрения?

— Справяш се чудесно. Само не прекалявай — отвърнах аз и двамата се разсмяхме.

Облегнах глава на рамото му и се насладих на мига. С удоволствие усещах твърдите мускули на гърдите му. Никога не си бях представяла, че мога да съм с Уил, но в момента се чувствах страшно удобно. Дори си позволих да призная пред самата себе си, че той е невероятно красив мъж със страхотно тяло. Обичах чистия и свеж аромат, който се носеше от него. Косата му бе невероятно гъста. Чудех се какво ли харесва в мен.

Той се обърна към мен и ме целуна.

— Но не и прекалено пораснал — прошепна тихо. Целувката му ме позамая.

Решението бе мое, изборът — също. Хванах Уил за ръката и го поведох към спалнята за гости до басейна. Почувствах как пръстите му се стегнаха около моите. Бях подготвила стаята за гости същия ден. Чисти чаршафи. Проветрена стая. В случай че потрябва.

Предполагам, че желаех това да се случи. Не, знаех със сигурност, че го искам. А онази нощ наистина копнеех за него.

Заедно преживяхме много вълнуващи мигове.

Отново, отново и отново.