Джеймс Патерсън
Криеница (91)

89.

Всички, които се бяха сблъсквали по някакъв повод с Дан Низински, районния прокурор на Уестчестърска област, винаги реагираха по един и същи начин: той е прекадено добър, за да е истински, и подхожда идеално за длъжността си.

Първо това се внушаваше от външния му вид. Висок бе около метър и деветдесет, с пясъчноруса коса, преждевременно оредяла на темето, но доста дълга отвсякъде другаде. Лицето му бе някак състарено и го правеше да изглежда по-възрастен от трийсет и шестте му години, но бръчките около светлосините му блестящи очи му придаваха дяволитост, която караше съдебните заседателки да се оживяват, а мъжете — да го считат за свой приятел.

Освен това имаше изключителен маниер на поведение в съдебната зала. Изпънат като бастун, той сякаш споделяше със съдебните заседатели и все пак поддържаше дистанцията достатъчно, за да се отнасят с него почтително. „Говоря ви истината — сякаш казваше той. — Имайте ми доверие. Колкото и смайващи да ви се виждат тези откровения, фактите са в тяхна подкрепа.“

Но точно сега, отпуснал се и качил крака върху бюрото си, той разговаряше с помощниците си за наближаващия процес.

— Фактите са извън всякакво съмнение — каза той може би вече за десети път. — Тя почти си призна, че го е застреляла, връчи оръжието, с което е било извършено убийството, на полицията и дори им съдейства повече, отколкото на собствените си адвокати. Подобно поведение не е рядкост в случаите на убийство. Но — тук поспря за по-драматичен ефект, — тази жена има достатъчно пари, за да купи най-добрите налични адвокати и детективи. Самият Нейтън Бейлфорд всъщност ще провежда кръстосания разпит, а той има повече опит в процесите за убийства, отколкото в корпоративните. Точно върху тях си е изградил репутацията. И са наели Норма Брин за детектив. Ако има нещо, което може да оправдае тази жена, то тя ще го намери. Само че няма нищо такова, по дяволите! Нищо!

Нова пауза, този път, за да овладее чувствата си.

— Защитата, която ще предложат, единствено възможната защита, е самозащита. Че Маджи Брадфорд се е защитавала от Уил Шепърд, че ако тя не го е убила, той е щял да убие нея. Е, аз твърдя, че това са глупости и когато свършим с нея, същото ще направят и съдебните заседатели. От такава защита направо ми прилошава. Говорим за Маджи Брадфорд! Да не би да не е могла да отиде до полицията? Страхувала ли се е от него? Е, това би могло да мине при застрелването на първия й съпруг, но е дяволски сигурно, че няма да мине тук. Тя е звезда от световна величина. Всеки съд по света щеше да й гарантира защита, ако бе помолила за такава. Била бита? Как ли пък не.

Трета пауза и отпиване от кафето. Останалите трима в кантората му познаваха юридическите му вярвания и бяха привикнали с мелодрамите му. Но също така схващаха колко добър е в работата си, както и колко много означава този процес за кариерата му.

— Двама съпрузи, две убийства. Това вече не е съвпадение. Но после, после се случва трета смърт в живота на Маджи Брадфорд. Мъж, за когото се е предполагало, че обича изключително много. Патрик О’Мали, любовникът, с когото е живяла, починал от инфаркт на лодката си. Е, било ли е наистина инфаркт? Така твърди аутопсията. Но ние не знаем какво е причинило инфаркта.

Низински продължи да говори с добре овладяния си глас:

— Маджи Брадфорд е убийца. Хладнокръвна, безчувствена и дяволски умна до последния й опит. Но този път я хванахме. Виновна, както е била обвинена? Никога досега не съм бил по-твърдо убеден в нещо!

Низински приключи и погледна към помощниците си.

— Някакви въпроси, младоци, или сте прекалено замаяни, за да ми отговорите? Някой да вижда начин да загубим това дело? Аз със сигурност не виждам такъв.