Джеймс Патерсън
Криеница (77)

75.

През главата на Уил минаваха лоши мисли, откакто си бе дошъл вкъщи, но също и докато все още бе в болницата.

Мисълта, че Маджи все още е голяма звезда, а той е едно нищо, ужасно го дразнеше. Но най-много от всичко го вбесяваше това, че тя е щастлива. Маджи, Джени и Али бяха независима и самостоятелна цялост. Нямаха нужда от него. Прекрасно се справяха и сами.

Лоши мисли. Непрекъснато го тормозеха. Сутрин, през деня и особено вечер.

Също като тогава, когато Али падна, докато яздеха заедно.

Или за хубавата Джени — толкова много можеше човек да си пофантазира за нея. Джени така или иначе бе влюбена в него. И тя бе като всички останали. Всички те го искаха отчаяно, докато не откриеха какъв е в действителност.

Палмър бе също като другите, а може би и по-лош. Собственият му брат взимаше пари от него, за да пази няколко безвредни тайни. Е, поне Палмър никога не бе крил, че е нищо и никакъв негодник.

Маджи бе истинският проблем, а той не знаеше какво да я прави.

И непрекъснато го спохождаха лоши мисли.

Много възможности. И никоя от тях не бе кой знае колко хубава.

Като например?

Какво ще стане, ако се самоубия, както направи баща ми?

Какво ще стане, ако направя дори нещо повече?

Какво ще стане, ако… какво ще стане, ако… какво ще стане, ако…