Джеймс Патерсън
Криеница (94)

92.

Странно, дяволски странно!, каза си Норма Брин. Глупости! Абсолютна лудост! Това нищо не означава. Нещо тук не е както трябва.

Как е могло един куршум, изстрелян, докато Маджи Брадфорд е падала, да е достатъчен да убие този жалък негодник — съпруга й? Но все пак е станало точно така, нали? Няма как да спорим по този въпрос.

Тя разглеждаше за стотен или за хиляден път полицейските снимки на местопрестъплението, правени точно когато тялото на Уил е било открито.

Тялото беше с лице надолу.

Лош късмет, Уил…

Или си бил планирал този лош късмет? Нима си се застрелял сам, нещастнико? Това ли е твоята игра?

Той е бягал, това поне бе очевидно от отпечатъците. Маджи го бе преследвала и накрая се бяха сбили. Застреляла го бе в главата. И той бе паднал.

Край на историята. Край на Уил Шепърд.

И началото на тази заплетена мистерия.

Норма почувства как по гърба й пропълзяха тръпки. Нещо не пасваше. Нещо просто й се изплъзваше. Какво, по дяволите, бе то?

Какво бе липсващото парче от този проклет пъзел?

Ще трябва да направи още няколко опита. И да помоли за някоя и друга услуга. Да продължи да търси. Щеше да намери начин да освободи Маджи Брадфорд.

Дали за да може отново да убие някого?