Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Hide and Seek, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Петя Димитрова, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2024 г.)
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън
Заглавие: Криеница
Преводач: Петя Димитрова
Година на превод: 1999
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Издателска къща „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 1999
Тип: роман
Националност: американска
Редактор: Пламен Тотев
Коректор: Недялка Георгиева
ISBN: 954-459-578-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/20185
История
- — Добавяне
8.
От самото начало Уил знаеше, че в него има големи заложби и това изобщо не му правеше впечатление. Но другите със сигурност бяха впечатлени.
Уил Шепърд бе най-младият играч в отбора на училището във Фулъм. Когато стана на единайсет, успя да убеди треньора да му позволи да тренира с отбора; веднага го избраха в единайсеторката и без да обръща внимание на подигравките на съотборниците си, които бяха по-големи от Уил с пет-шест години, стана централен нападател на отбора. Най-добрият им голмайстор!
Когато стана на дванайсет, Фулъм спечели училищния шампионат в Лондон и не изпусна купата, докато Уил не напусна училището. На четиринайсет години вкара девет гола в мач, който отборът му спечели с 12:0.
За възрастта си Уил бе тънък и дългокрак, но с изненадващо добра координация на движенията. Беше изключително бърз. Както треньорът му казваше, той бягаше „като стрела“. Тичаше като южнокалифорнийските защитници и полузащитници в американския футбол.
Уил тренираше всеки ден, всеки свободен час, докато топката сякаш се превърна в продължение на крака му или поне в сателит към тялото му, прикрепен с невидими жици. Понякога в събота или неделя тренираше по шестнайсет часа. Игрището се превърна в негов дом, а не онази смотана къща, в която живееха лелите му и Палмър.
Репортерите от местния вестник го превърнаха в легендата на Лондон. Винаги коментираха дръзкия му стил на игра — изключително самостоятелен и необичаен, което приписваха на американското в него.
Но не това бе причината. Никой от тях не разбираше, че Уил тайно работи и подобрява непрекъснато индивидуализма си. Той го носеше вътре в себе си. Реши, че по-важното бе да си различен, да те забележат, да изпъкнеш, отколкото да те смятат за самотник. Уил разбираше какво точно означава играта в живота му: футболът в английски стил означаваше да не си самотен и уплашен; този нов вид футбол означаваше никога вече да не си спомня за развратната си майка и за баща си.
Футболът бе единственото му оръжие. Той щеше да го спаси. Трябваше да го направи.