Алън Фолсъм
Претендентът (91)

11

3:52 следобед

Двамата, поне в момента, не бяха потънали в пот. Душът отчасти се беше погрижил за това, макар че те правиха любов и там — след като вече го бяха направили три пъти за някакви си четирийсет минути на голямото хотелско легло. Сега лежаха голи в полумрака на спуснатите щори, а Мартин нежно си играеше с едното й зърно. (Бюстът на Клем наистина беше огромен, както беше казала — сутиенът й имаше цели четири кукички за закачане, а Мартин едва успяваше да обхване едната й гърда с двете си длани.) Това, което му харесваше най-много, или поне на второ място, бяха ареолите около зърната й. Не само че бяха големи, но по тях се надигаха малки издутинки, когато ги докосваше с език. Резултатът, естествено, само го възбуждаше още повече и довеждаше до нова ерекция, чиято големина и твърдост го изумяваха — бяха от онези, които ченгетата наричаха „да се надървиш до посиняване“.

Но отвъд всичко, защото беше трудно да се различи коя част от споделените им чувства беше сексуално привличане и коя — истинска привързаност, той беше открил човешко същество, с каквото никога не се беше сблъсквал дотогава. Тя беше умна, внимателна, забавна и от време на време определено груба. Както под душа например, където — след като си поиграха, посмяха се и се насапунисаха — тя застана на колене, за да поеме целия му пенис в устата си и почти го накара да свърши, а после изведнъж се изправи в мъглата, която се беше образувала от горещата вода в банята, и се обърна с гръб към него, като дрезгаво прошепна:

— Да го направим кучешката, Никълъс, моля те.

И той, естествено, удовлетвори това желание.

А сега, докато лежеше до нея върху чаршафите, все още влажни от потта на телата им, той се запита дали тя наистина е повярвала на думите му, когато започнаха да се събличат за пръв път и той я предупреди за все още ненапълно зарасналите рани на бедрото, рамото и ръката си. Беше си приготвил този отговор още преди да замине за Лондон, защото знаеше, че може да предизвика любопитство, ако отиде на фитнес или на лекар, или пък в случай че извади късмет и се озове в леглото с някоя привлекателна жена.

Историята беше следната: след колежа той искал да продължи да следва право в университет, но заради Ребека трябвало да си намери сериозна работа. Имал приятел, който работел в телевизията, и започнал работа като редактор в една малка продуцентска къща. По-късно станал изпълнителен продуцент и бил на снимачната площадка на някакъв екшън, когато пиротехниците объркали нещо, една газова бутилка избухнала и го засипала с летящи парчета шрапнел, заради което се наложило да го приемат в болница. Именно парите от застраховката, които никак не били малко, му позволили да доведе Ребека в „Балмор“ — нещо, което искал да направи отдавна, но не можел да си позволи да напусне работата си.

— И какво ще правиш сега? — Клем се претърколи по корем и го погледна, сякаш и тя беше мислила за същото. — Най-сетне ще започнеш да следваш право?

— Не — усмихна се той с облекчение.

Беше му повярвала или поне така изглеждаше. Помисли, преди да отговори:

— Вече… изгубих интерес към тази област.

— И какво ще правиш?

— Не знам.

Тя рязко се изправи на лакът и го изгледа.

— За какво мечтаеше, преди да поемеш отговорност за Ребека? Какво искаше да направиш с живота си?

— За мечтите ми ли говориш?

— Да.

Очите й блестяха.

— Защо си толкова сигурна, че съм мечтал?

        — Всички мечтаят.

Никълъс Мартин я изгледа. Тя очакваше отговора с такова нетърпение, сякаш наистина искаше да разбере какво се крие в него.

— За какво мечтаеше, Никълъс? — попита тя отново и се усмихна. — Кажи ми.

— Тоест — какво съм искал да правя през живота си?

— Да.