Алън Фолсъм
Претендентът (78)

78

Барън прибра колта в колана си и извади беретата, после тръгна през вагона, като гледаше навън през прозорците. Доколкото можеше да види, в момента се намираха в някакъв склад, защото навсякъде имаше рампи за разтоварване на вагони. Високо над влака се виждаха затворени врати, водещи към перона, като всяка от тях беше осветена с отделен прожектор и обозначена с голям номер в яркочервено, синьо или жълто. Светлината от прожекторите превръщаше всичко в лунен пейзаж от болезнено ярки повърхности и непрогледно черни сенки.

Барън се опита да надникне навън. На съседните релси се виждаха няколко товарни вагона. Всичко останало беше потънало в мрак. Пак погледна към Реймънд, заключен с белезниците в далечния край на вагона. Някакво движение навън привлече вниманието му и той забеляза висок мъж в униформа на машинист, който на бегом се отдалечи от локомотива.

— Дай ми шанс, Джон — обади се Реймънд, който също беше видял машиниста. — Свали ми белезниците.

— Не.

Барън изведнъж си спомни за полицейската си радиостанция. Беше в джоба на сакото, което беше оставил в края на вагона. Той се приведе ниско и затича натам, като изскачаше от сенките и потъваше отново в тях като в някакъв абсурден театър.

Извади радиостанцията и я включи на секретния канал на отряда. Чу се пращене на статично електричество, а после…

— Джон, там ли си? — каза Валпарайсо.

Гласът му беше спокоен, дори благ. Барън усети как космите по врата му настръхват. Погледна навън, но видя само редица от ярко осветени врати. От другата страна се виждаха тъмните силуети на товарните вагони и бледи светлини, които загатваха за още врати зад тях. Накрая видя и фаровете на автомобил, който зави в края на сградата и пое към тях по неравния чакъл. След миг колата спря, фаровете угаснаха и вратата й се отвори. За част от секундата Барън видя силуета на Лий, после той изчезна в тъмното.

— Джон? — обади се Валпарайсо по радиото. — Намираш се в затворен склад. Униформените полицаи са отцепили целия район. Можем да го направим по лесния или по трудния начин. Знаеш как става. Ако ни предадеш Реймънд, ще те пуснем да си ходиш и нищо няма да ти се случи. Дори да решиш да подадеш доклад, пак ще бъдем четирима срещу един. Просто ще те пуснат в отпуска, за да си починеш и да спреш да си измисляш.

— Лъже — обади се внезапно Реймънд от края на вагона.

Или не беше оттам? На Барън му се стори, че гласът на убиеца идва по-отблизо и той се зачуди дали Реймънд някак си не е успял да се измъкне и от двата чифта белезници.

— Трябва ни само Реймънд, Джон. Защо да се занимаваме и с теб, когато няма нужда?

— Всичко започна на един влак, Джон, и ще свърши на друг — обади се отново Реймънд.

Стиснал радиостанцията в едната си ръка, а беретата — в другата, Барън се втренчи към отсрещния край на вагона. Не виждаше нищо освен шарките от светлина и мрак, подобни на ивици на зебра. Но гласът наистина беше прозвучал по-близо, сега вече беше сигурен в това. Реймънд се приближаваше.

6:36 сутринта.

Стиснал пистолета си в ръка, Халидей се отдели от сенките до една врата, обозначена с червена цифра „7“, и прекоси релсите пред локомотива. Отляво виждаше Лий, следван от Валпарайсо. Двамата поеха към задната врата на пътническия вагон.

Барън отстъпи назад в тъмното, като се ослушваше напрегнато. Не чу нищо и се почуди дали не е сгрешил.

— Да го направим по лесния начин, а, Джон? — изпращя гласът на Валпарайсо по радиостанцията.

Барън не откъсваше очи от черно-белите светлини и сенки пред себе си. Продължаваше да се ослушва за Реймънд, дори когато вдигна радиостанцията към устата си.

— Марти? — каза.

— Чувам те ясно, Джон.

— Чудесно. Тогава върви на майната си.

6:37 сутринта.

Реймънд чу как Барън изключва радиостанцията. Беше легнал по очи на пода, под светлината от прозорците, и бавно пълзеше напред на лакти и колене. Нарочно беше оставил една от белезниците на китката си и държеше свободния край с другата си ръка. Перфектна гарота, с която да удуши Барън, когато стигне до него. Спря и се заслуша. Къде беше той? Не се чуваше нищо.

Изведнъж усети студена стомана, която се заби зад ухото му.

— Нещо не си разбрал, Рей. Всъщност през цялото време едва се удържам да не те убия. — Барън приклекна до него. — Опитай още нещо подобно, и ще им позволя да те пипнат.

Реймънд усети струйка пот, която се спускаше по кожата му на мястото, където го беше притиснал пистолетът. Барън рязко сграбчи свободния край на белезниците и го дръпна пред себе си, като натика беретата под брадичката му.

— Кой си ти, по дяволите? — попита той.

Очите му блестяха в мътната светлина.

— Няма да познаеш, дори цял живот да мислиш — усмихна се арогантно Реймънд. — Дори да имаш два живота за мислене.

Барън изведнъж избухна. Той сграбчи Реймънд и блъсна главата му в металния край на една седалка. Веднъж. Два пъти. Три пъти. От носа на Реймънд потече кръв и закапа по ризата му. Барън отново го дръпна към себе си, без да откъсва поглед от очите му.

— Каква е тази история с Европа и Русия? Кои са убитите хора и Алфред Нойс? Какво има в сейфа, за който са онези ключове?

— Нали ти казах, че никога няма да познаеш.

Барън го дръпна още по-близо.

— Пробвай — каза заплашително.

— В сейфа са парчетата, Джон. Парчетата, които ще осигурят бъдещето.

— Какви парчета?

На устните на Реймънд отново се появи арогантната му усмивка. Този път обаче тя изгря по-бавно и беше по-пресметлива.

— Това вече ще трябва да отгатнеш сам.

— Джон — обади се Валпарайсо по радиостанцията. — Джон?

Барън рязко заключи свободната ръка на Реймънд с белезниците.

— Ако се опиташ пак да ги свалиш, ще те убия.

После извади мобилния си телефон. Поне вече знаеше къде са, а все още можеше да се обади на Дан Форд. Ако успееха да удържат фронта достатъчно дълго, Форд щеше да докара медиите… Той отвори телефона, натисна бутона за включване и зачака екранът да светне. Не светна. Барън опита отново. Нищо. Може би му беше паднала батерията. Може би беше забравил да…

— По дяволите — изруга под носа си.

Опита още веднъж, но безуспешно.

— Не работи, Джон — каза Реймънд, като го гледаше вторачено.

— Добре де, той не работи. Ние обаче още сме в кондиция. Когато ти кажа, ще отидем до локомотива. Ще тичаме приведени и бързо. Разбра ли?

— Да.

— Давай!