Алън Фолсъм
Претендентът (14)

13

8:44 сутринта

Барън изскочи от вратата на вагона и се претърколи на земята. Когато се изправи, Халидей вече го беше задминал и тичаше напред. Донлан беше стигнал до края на релсите и тъкмо дърпаше заложника си над една телена ограда. Барън също се затича, но не след Халидей, а обратно назад покрай спрелия влак. Видя как Халидей го поглежда неразбиращо.

— Ако държиш да го гониш без оръжие, давай! — подвикна той, без да спира.

Тичаше покрай релсите и претърсваше с поглед чакъла. Търсеше техните пистолети. Измина почти триста метра, преди да забележи първата берета, която блестеше на слънцето. После видя и другите два пистолета, захвърлени на десетина метра един от друг.

Той ги грабна и едва тогава хукна обратно, по диагонал през релсите, като по този начин скъсяваше пътя си до оградата, през която беше прескочил Донлан. Халидей тичаше с всички сили отпред. Когато го настигна, Барън му подхвърли единия пистолет. Няколко секунди по-късно стигна до оградата и я прескочи, като си помагаше само с една ръка. Халидей го последва.

От другата страна на оградата земята рязко се спускаше надолу и двамата спряха. В подножието на хълма се виждаше кръстовище със светофари.

— Ето го! — извика Барън.

Видяха Донлан и заложника му, които тичешком доближиха бяла тойота, спряна на светофара. Донлан със замах отвори вратата и измъкна една жена на улицата. После се извърна към заложника и му каза нещо. Мъжът хвърли поглед към полицаите, заобиколи и се качи откъм страната на пътника в мига, в който Донлан превключи на скорост. Гумите остро изсвириха и автомобилът се стрелна през кръстовището.

— Видя ли това? — извика Барън.

— Да не са заедно?

— Точно така ми се стори, по дяволите!

Юниън Стейшън, 8:48 сутринта

— Тръгваме, Марти! — излая Макклачи на Валпарайсо по радиостанцията си.

Забравили за момичетата от скаутската организация, Макклачи и детективите му се бяха метнали на своите фордове и изпод гумите им хвърчаха прах и чакъл, докато се измъкваха от празния паркинг срещу 12-и перон.

Макклачи караше първата кола, до него седеше Полчак. Дий беше сам във втората. Миг по-късно и двете черно-бели патрулки изскочиха от скривалището си и полетяха след тях.

8:49 сутринта.

Барън и Халидей спряха по средата на улицата и размахаха златните си полицейски значки, като се опитваха да спрат някоя преминаваща кола. Нямаше смисъл. Шофьорите се стрелкаха покрай тях, надуваха клаксони и им крещяха да се махнат от пътя. Най-сетне изсвириха спирачки и един зелен додж пикап спря до Халидей.

Полицаят вдигна значката си и рязко отвори вратата. Изрева на момчето вътре, че провеждат извънредна акция на полицията и имат нужда от неговия пикап. Шофьорът за секунди се намери на улицата и Халидей се промуши зад волана към мястото до шофьора, като извика на Барън:

— Ти си по-млад, ти ще караш!

Барън скочи на седалката, затръшна вратата и включи на скорост. Изпищяха гуми, той натисна клаксона и профуча на червено.

8:51 сутринта.

Стиснал радиостанцията си в ръка, Валпарайсо с всички сили тичаше през релсите, като се пързаляше по чакъла. На петдесетина метра зад него по същия този чакъл хвърчаха спасителните екипи на полицаите и пожарникарите от Лос Анджелис, които бързаха на помощ на внезапно спрелия „Саутуест Чийф“.

— Рузвелт, прибери Марти!

Лий чу заповедта на Ред Макклачи по радиостанцията си, макар че навсякъде наоколо пищяха сирени, и веднага пое по най-краткия път към жп линиите. Докато бързаше към мястото, където можеше да обърне, видя пред себе си колата на Макклачи и Полчак, която набра скорост, с приплъзване зави надясно на кръстовището и се изгуби от поглед. Секунда по-късно покрай него профучаха и патрулките. Всички бяха минали на трета степен на полицейска готовност. С включени светлини и сирени.

8:52 сутринта.

Лий забеляза Валпарайсо, който тичаше към една ниска ограда на двайсетина метра пред него. Той веднага скочи на спирачката с десния си крак, обут в спортна обувка „Флорсхайм“ 48-и номер, и служебният форд спря в мига, в който Валпарайсо се прехвърли през оградата.

— Давай! — извика той.

Валпарайсо натисна газта още преди да е затворил вратата, и автомобилът се втурна напред с писък на изгорели гуми.