Алън Фолсъм
Претендентът (52)

52

— Бейзболна шапка! По коридора!

Със стоенето плътно до Ред се свърши още преди да бе започнало. Барън се втурна през тълпата. Цялото фоайе беше в плен на паниката. Хората тичаха, викаха, блъскаха се и пищяха, като се опитваха да се измъкнат. Над тълпата тегнеше острият дъх на барута.

Барън заобиколи един свещеник, който тичаше в обратната посока. В същото време забеляза и хората от охраната на „Луфтханза“ до ръкава.

— Затворете самолета отвътре!

Ред тичаше след него, като си пробиваше път през мелето. Полчак, Валпарайсо, Лий и Халидей правеха същото, с извадени пистолети, като скъсяваха дистанцията.

Свещеникът беше приклекнал до труповете на двамата летищни полицаи, които Реймънд беше убил мълниеносно и напълно изненадващо, точно както беше направил с шерифите в асансьора на съда. Ловко беше измъкнал пистолета от кобура на първия и го беше застрелял от упор в главата, преди да реагира, а после беше стрелял два пъти в лицето на втория, докато той се опитваше да извади оръжието си. След това, без да изпуска пистолета, Реймънд се беше втурнал през стреснатата тълпа към коридора, който водеше към самолета. В същия миг очите му се бяха срещнали с тези на Барън.

Барън рязко спря пред входа. Стиснал пистолета си с две ръце, той внимателно надникна в мътно осветения тунел. Беше празен. Изведнъж усети присъствие зад себе си и рязко се обърна. Беше Ред. Гласът му беше студен и равен, когато каза:

— Нали разбираш какво ще му се случи, когато го хванем?

Барън го изгледа за част от секундата; после се озърна зад него, като търсеше Дан Форд. Дори да беше там, не го видя. Примирено се обърна към Ред — трябваше да забрави за помощта на Форд.

— Разбирам — отвърна, после се обърна и хлътна в тунела, насочил пистолет напред.

В слабата светлина видя, че коридорът завива наляво. Колко пъти беше минавал по такива тунели, без да се замисля? Просто беше вървял след останалите пътници към самолета, без дори да му хрумне, че е възможно някой да се крие зад ъгъла и да те чака, за да сложи край на живота ти.

— Говори Макклачи — обади се Ред зад гърба му; говореше тихо по радиостанцията си. — Свържете ме с охраната на „Луфтханза“.

Барън пристъпваше сантиметър по сантиметър към завоя. Сърцето му биеше учестено, а показалецът му беше на спусъка. Очакваше Реймънд да е точно зад ъгъла и беше готов да стреля в мига, в който го види.

— Макклачи — повтори Ред по радиото. — Обектът качи ли се в самолета?

Барън преброи до три и изскочи зад ъгъла.

— Не! — извика и се втурна напред. — Още е вън!

В далечния край на коридора имаше една отворена врата. Барън се втурна към нея, спря за миг на прага, после си пое въздух и изскочи навън — точно навреме, за да види как Реймънд рязко отваря вратата на един служебен изход на нивото на пистата и влиза отново в сградата на терминала.

Барън се втурна по стълбите надолу. Зад него идваше Ред, като не спираше да дава нареждания по радиостанцията си. Барън стъпи на пистата, прекоси обратно до стената на терминала и се залепи до вратата, през която беше преминал Реймънд. Отново си пое дъх, после внимателно я бутна навътре и видя нов коридор, ярко осветен от флуоресцентни лампи. Той пристъпи напред по него. Вляво имаше друга врата. Барън отново си пое дъх. Отвори вратата и замръзна. Беше служебното кафене на „Луфтханза“. Някои от масите бяха съборени. Няколко служители лежаха на пода с ръце на тила.

— Полиция! — извика Барън. — Къде е той?

Реймънд изведнъж се показа иззад една преобърната маса в далечния край на помещението.

Бум! Бум! Бум!

Автоматичният пистолет на убития полицай от летището подскачаше в ръката му.

Бум! Бум!

Барън отвърна на огъня и се просна на пода. Претърколи се и отново скочи, готов да стреля. Вратата беше отворена, а Реймънд беше изчезнал.

Миг по-късно и Барън профуча през нея, като с всички сили се втурна по друг коридор. Вратата в дъното му неочаквано се отвори и оттам излезе Халидей с пистолет в ръка.

— Не е тръгнал насам! — извика той.

Барън видя една незатворена врата по средата на коридора и се спусна към нея. Достигна я пръв, рязко я отвори и изскочи в друг коридор. Чу нов изстрел, после още един.

— Господи!

Вече тичаше с пълна скорост. Дробовете му горяха, когато се втурна през вратата в дъното. Попадна в багажното отделение. Един от носачите лежеше мъртъв на пода, а друг беше паднал на колене на няколко метра по-нататък и обилно кървеше.

— Нагоре! Отиде натам!

Пазачът посочи към конвейерната лента, която изнасяше багажа към терминала.

Барън разблъска куфарите, чантите и кутиите и се качи на лентата.

Бум! Дзън!

Той чу изстрела и рикошета почти едновременно и усети как нещо просвистява покрай главата му. После вече беше потеглил нагоре. Видя Реймънд, приклекнал между чантите на десетина метра пред него. Беше захвърлил бейзболната си шапка и Барън видя, че главата му е обръсната до голо.

Бум! Бум!

Стреляше Барън. Първият изстрел рикошира от един голям куфар до главата на Реймънд. Вторият изобщо не попадна в целта. После той видя, че Реймънд се изправя на коляно, за да стреля на свой ред. Барън залегна в очакване на оглушителния изстрел… но чу само метално изщракване. После още едно, и още едно. Нещо не беше наред с пистолета на Реймънд.

Барън се заизкачва нагоре, като се готвеше да стреля. Но закъсня. Реймънд беше изчезнал. Той го чу как се придвижва нагоре по конвейерната лента, като разблъсква багажа.

Лентата беше тясна, предназначена за багаж, а не за хора, но щом Реймънд можеше да се качи на нея, Барън също трябваше да може. Той пъхна пистолета в колана си, приведе се и запълзя нагоре, през две големи чанти със стикове за голф. Секунда, две. Отново залегна, докато лентата премине под някакви жици. После конвейерът рязко зави наляво и Барън се хвана за едната чанта, за да не падне. Изведнъж се появи и Реймънд — подобно на огромен плъх, той се спусна от тавана право върху Барън, сграбчи го за яката и замахна с пистолета си.

Барън се изви встрани и заби юмрук в лицето на Реймънд. Чу го да извиква и сграбчи ризата му със свободната ръка. В същия миг Реймънд също успя да замахне. Движението беше бързо, късо и много силно. Ударът попадна точно пред ухото на Барън и за част от секундата му причерня.

После лентата изведнъж поддаде под тях и двамата мъже се затъркаляха надолу сред падащите чанти. Миг по-късно се приземиха на въртящия се диск, от който пътниците прибират багажа си. Зрението на Барън се върна и той видя лица над себе си. Хората пищяха и му викаха нещо, но той не разбираше какво. После осъзна, че лежи по гръб. Ръката му се протегна към пистолета на колана. Нямаше го.

— Това ли ти трябва?

Реймънд стоеше точно над него с неговата берета в ръка. Дулото беше на сантиметри от лицето му.

— Досвидания — каза той.

„Довиждане“, на руски. Барън се опита да се извърне, за да се предпази от изстрела, но беше невъзможно.

— Реймънд!

Барън чу как Ред излая името на престъпника и видя, че Реймънд се завърта да го види. После се разнесоха оглушителни изстрели, Реймънд скочи от въртележката и изчезна.