Алън Фолсъм
Претендентът (86)

6

Хотел „Холидей Ин“, Хампстед, 9:00 вечерта

Никълъс Мартин се стресна и се събуди. Нямаше представа нито къде се намира, нито колко дълго е спал. Седна в леглото. Забеляза светлината, която проникваше под една полуотворена врата, осъзна, че това е банята, и се сети, че сигурно сам я е отворил. После си спомни всичко.

Бе тръгнал от руското посолство през Кенсингтън Гардънс към Бейзуотър Роуд и там бе взел такси, за да отиде в клиниката „Балмор“ при Ребека. Тя се бе зарадвала, но очевидно беше изтощена от дългото пътуване, така че той не беше стоял много. След като й бе обещал да я посети отново следващата сутрин, Мартин се беше върнал в хотела, беше си свалил сакото и се беше свил на кълбо върху леглото, за да погледа телевизия, а после сигурно беше заспал.

Часовата разлика и вълненията около самото пътуване го бяха изтощили, но сега се бе съвзел и беше напълно буден, но без никакви планове за вечерта. Мартин наплиска лицето си с вода, среса се, слезе във фоайето на хотела и излезе навън. Вечерта беше топла и Лондон грееше от светлини и живот. Мартин пресече улицата и тръгна като най-обикновен турист на разходка, за да се наслади на гледките и звуците на един град, който никога не беше виждал.

„Парчетата.“

Отново чу гласа на Реймънд. Беше тих, напрегнат и настоятелен, шептеше в ухото му, кънтеше в мозъка му.

„Парчетата — повтори гласът. — Парчетата.“

— Не! — каза Мартин на глас и ускори крачка.

Днес вече беше водил тази битка. Не искаше отново да го прави.

„Парчетата“, обади се отново гласът.

Мартин вървеше все по-бързо, сякаш беше възможно по този начин да избяга от него.

„Парчетата — повтаряше гласът. — Парчетата.“

Мартин изведнъж спря. Беше обграден от ярки светлини, тротоари, пълни с хора, и хиляди автомобили. Не виждаше онзи Лондон, в който се беше разхождал допреди малко, а града от късния следобед, е Ъксбридж Стрийт и руското посолство. Едва тогава осъзна, че шепнещият глас не беше на Реймънд, а неговият собствен. Отрядът вече не съществуваше, но самият той беше тук. Беше дошъл в Лондон, беше докарал Ребека в Лондон по една-единствена причина. Реймънд и по-голямата операция, от която беше част, го бяха довели дотук. И вече беше твърде късно просто да си тръгне и да забрави.