Алън Фолсъм
Претендентът (221)

47

Мартин се беше опитал да последва Александър по стълбището, но вторият етаж изведнъж беше отцепен от фаланга агенти на ФСО и униформени пазачи от охраната на музея, които връщаха всички. Няколко минути по-късно от високоговорителите на тавана се разнесе мъжки глас, който обяви на руски, а после и на английски, френски и немски, че музеят се затваря незабавно поради проблем със сигурността и на никого не се разрешава да го напусне, докато не бъде проверен от полицията.

Мартин бързо се върна по стълбището заедно с останалите и прекоси голямото фоайе с колонадите. Знаеше, че след писъците, убийствата на горния етаж и внезапното изчезване на Александър събитията се развиват прекалено бързо, за да успее охраната да затвори всичко както трябва. Ако позволеше на тълпата да го притисне, можеше да му се наложи да чака на опашка в продължение на цели часове, преди полицията да го освободи, а можеше и изобщо да не го освободят, защото все пак носеше в себе си автоматичния пистолет на Коваленко и паспорт на името на Никълъс Мартин. В същото време Александър отдавна щеше да е изчезнал.

Главният изход беше точно пред очите му.

Оставаха му само десетина метра… но той изведнъж спря. Полицията вече беше там. Изходът беше затворен и поставяха бариери, за да проверяват излизащите.

Отляво се виждаха гишетата за билети, а зад тях, по един къс коридор, се стигаше до офиса на екскурзоводите, където беше отишла Клем, за да се срещне с Ребека. Мартин си проби път през тълпата от объркани и изплашени посетители. След няколко секунди стигна до офиса. Отсреща се виждаше авариен изход. Беше преграден и сигурно беше свързан с аларма, но си струваше да рискува. Мартин доближи вратата и вече се канеше да я блъсне с рамо, когато забеляза двама агенти на ФСО да тичат право към него. Мартин веднага се обърна и тръгна в обратната посока. От високоговорителите отново прозвуча същото съобщение.

Мартин се върна във фоайето с колонадите. Забеляза дълъг коридор, който се отклоняваше надясно, и бързо пое по него. Подмина една книжарница и магазин за сувенири. Навсякъде цареше хаос. Мартин направи още десетина крачки, после нещо го накара да сведе поглед. Той замръзна. Подът беше на черни и бели квадрати, но точно пред него се виждаше и още един цвят — кървавочервеният отпечатък от обувка. Направи още няколко крачки и видя още един. Ръката му се стрелна към пистолета на колана. Той внимателно го извади и отпусна ръка покрай тялото си. После продължи напред.

Още една кървава следа, после още една. Отпечатъците бяха само от десния крак и човекът очевидно беше тичал. Крачките ставаха все по-дълги, а следата — все по-бледа, докато подметката на обувката му изсъхваше.