Алън Фолсъм
Претендентът (175)

1

Слуховете бяха верни — антиглобалистите от Черния блок наистина бяха успели да проникнат в долината. Кабрера и Никълъс Мартин се бяха сблъскали с тях на един малък дървен мост над вилата. С лица, скрити зад скиорски маски и дебели шалове, демонстрантите не бяха казали нищичко, преди да ги атакуват. Бяха нападнали с ритници и юмруци и Кабрера, и Мартин. Ризата на Кабрера беше разкъсана. И двамата се бяха защитавали яростно. Мартин се беше сбил с един от тях, който беше извадил нож. През това време друг го беше хванал отзад. Кабрера се беше опитал да му помогне, но го бяха ударили и повалили на земята. В същото време нападателят с ножа жестоко беше ранил Мартин, а другият го беше бутнал от моста. Мартин бе паднал в бързия планински поток и бе изчезнал от поглед. Точно тогава Кабрера бе успял да избяга. Бе ударил един от нападателите си и бе хукнал надолу по пътеката, викайки за помощ.

Мурзин веднага дотича заедно с десетина агенти на ФСО. Но луната вече се беше скрила зад облаците, започваше да вали сняг и демонстрантите се бяха изтеглили нагоре по пътеката и бяха потънали в тъмната гора. Хората на Мурзин успяха да открият следите им, но Кабрера ги извика обратно, за да търсят Мартин.

Водени лично от самия Кабрера, обут с ботуши и навлякъл парка върху смокинга си, те продължиха да търсят изчезналия Мартин през целия следващ ден въпреки силния вятър и обилния снеговалеж. Почти незабавно към тях се присъединиха полицаи и войници от швейцарската армия, а до един час пристигна и екип на планинската спасителна служба. Те заедно претърсиха бреговете на буйния поток, който прекосяваше планината на зигзаг и с голяма скорост се спускаше в продължение на 28 километра надолу по склона, като образуваше поредица от водопади с височина до десет метра. Известно време дори използваха хеликоптера, с който президентът Гитинов беше пристигнал броени минути преди Кабрера да вдигне тревогата, но заради бурята и пресечения планински терен летенето беше твърде опасно, така че търсенето трябваше да се ограничи по земята. В крайна сметка не откриха нищо. Каквото и да се беше случило с Мартин — независимо дали беше заседнал между скалите на дъното на потока, или беше завлечен в някоя подземна пещера, или пък беше успял да изпълзи на брега, но снегът го беше засипал толкова дълбоко, че дори хората и специално обучените кучета не бяха успели да го открият, — едно си оставаше сигурно. Нито един човек, жестоко ранен с нож и облечен само в смокинг, не можеше да преживее такава нощ в Алпите. Ако раната или планинският поток, който се спускаше над ръбести камъни и водопади, не бяха успели да го убият, студът със сигурност беше свършил тази работа. Не им оставаше друго, освен да прекратят издирването.