Алън Фолсъм
Претендентът (4)

3

Жп гара на „Амтрак“, Сан Бернардино, щата Калифорния, 6:25 сутринта

Джон Барън наблюдаваше опашката от пътници, които се качваха във влака. Някои носеха куфарчета или лаптопи; други стискаха картонени чаши с кафе. Неколцина говореха по мобилните си телефони. Повечето изглеждаха така, сякаш още не се бяха събудили напълно.

След няколко минути кондукторът затвори вратата. Миг по-късно свирката на локомотива отново проехтя, вагонът леко се люшна напред и експресът потегли. Младата жена на мястото до Барън се размърда и отново заспа.

Барън я погледна, после премести поглед към пътеката и редицата от пътници, които все още не си бяха намерили места. Беше нетърпелив. Откакто се зазори, искаше да се разходи покрай четворката картоиграчи, за да види техния човек. Ако изобщо беше техният човек. Но това не беше правилно от тактическа гледна точка и той не се помръдна, а проследи с поглед едно четири или петгодишно дете, което стискаше плюшено мече и несигурно вървеше по пътеката между седалките. След него крачеше красива руса жена, най-вероятно майката. Когато отминаха, Барън хвърли поглед на Марти Валпарайсо на мястото му до вратата. Дремеше или поне се преструваше, че спи. Барън усети пот на горната си устна и осъзна, че дланите му също са влажни. Беше изнервен и усещането не му харесваше. От всички възможни състояния на духа нервността беше най-неподходящото за момента.

Подмина го и последният новопристигнал пътник, който си търсеше място. Беше висок и в добра форма, облечен в тъмен костюм и с куфарче в ръка. Приличаше на млад енергичен бизнесмен. Но не беше. Казваше се Джими Халидей и беше третият от шестимата цивилни детективи, на които беше възложено да арестуват картоиграча в 8:40 сутринта, когато експресът щеше да пристигне на Юниън Стейшън в Лос Анджелис.

Барън се облегна и погледна през прозореца, като се опитваше да се отърси от напрежението. Детективите трябваше да се уверят, че картоиграчът е същото лице, издирвано от полицията в Чикаго. Те трябваше да го проследят, ако слезе от влака преди Лос Анджелис, или да го заловят при пристигането му в града, ако отиваше там — подозираха по-скоро последното, защото билетът му беше до Лос Анджелис. Идеята беше той да се озове между тях тримата и другите трима цивилни детективи, които щяха да го чакат на перона, за да го арестуват по-лесно.

Планът беше прост. Да изчакат до последния момент, без да предприемат нищо, и после да стиснат менгемето с възможно най-малък риск за останалите хора във влака и на гарата. Проблемът беше, че набелязаният човек беше необичайно интелигентен, емоционално нестабилен и ужасяващо кръвожаден убиец. Никой от тях дори не искаше да си представя какво щеше да стане, ако той усетеше присъствието им във влака и предприемеше нещо вътре. Точно затова се бяха качили поотделно и гледаха да не се набиват на очи.

Шестимата — Барън, Валпарайсо, Халидей и останалите трима, които чакаха на Юниън Стейшън — бяха детективи от отдел „Убийства“, членове на Отряд 5–2 от ПУЛА (полицейското управление на Лос Анджелис). Отряд 5–2 пък беше прочутата група за „специални ситуации“ със стогодишна история, която в днешно време беше зачислена към отдел „Убийства“.

Валпарайсо беше най-възрастен от тримата детективи във вагон 39002. Беше на четирийсет и две. Имаше три дъщери на тийнейджърска възраст и служеше в 5–2 от шестнайсет години. Халидей беше на трийсет и една, имаше двама близнаци на пет години и жена, която отново беше бременна. Беше в отряда от осем години. Джон Барън беше хлапето в отряда на двайсет и шест, неженен. Служеше в 5–2 само от седмица.

Това беше достатъчна причина за изпотяването на дланите и горната му устна, както и фактът, че заспалото момиче до него, детето с плюшеното мече и всички останали във вагона го изнервяха. Беше първият му случай, в който можеше да се стигне до престрелка, а техният човек ако изобщо беше техният човек — беше ужасно опасен. Ако станеше нещо непредвидено и той не реагираше както трябва, ако се объркаше и заради него имаше ранени или убити…

Не искаше дори да мисли за това. Погледна часовника си. Беше 6:40, точно два часа, преди да пристигнат на Юниън Стейшън.