Алън Фолсъм
Претендентът (112)

32

Коваленко остави бинокъла и прокара ръка по ръкохватката на автоматичния си „Макаров“ в кобура на колана, като се проклинаше, че не си е донесъл уред за нощно виждане.

Пак опита с бинокъла, но дори нещо да се движеше покрай паркираните коли, той не можеше да го забележи. Зачака. Изминаха шейсет секунди, после деветдесет, после три пълни минути. Най-сетне той остави бинокъла на седалката, вдигна яката и излезе под дъжда.

За момент просто се заслуша. Чуваше само трополенето на дъждовните капки и бученето на реката в далечината. Той бавно вдигна пистолета пред себе си и закрачи напред. След четирийсет крачки земята под краката му премина в натрошения чакъл на отбивката. Той спря и се вторачи в тъмното, като отново се заслуша. Чуваше същото като преди — дъждът барабанеше, а реката глухо ревеше някъде зад него. Коваленко направи още двайсет крачки и спря. Нищо не разбираше; вече почти беше стигнал до брега, а все така не чуваше нищо.

Той нервно премести своя „Макаров“ от едната ръка в другата и отиде до брега. Тъмната вода се носеше на пет метра под краката му. Коваленко се извърна. Къде бяха колите? Дали не беше преценил разстоянието погрешно и те не бяха паркирали по-надолу, отколкото си мислеше? В същия момент видя блясъка на фаровете на някакъв голям камион, който завиваше по шосето. Светлината за момент освети целия район, после камионът изчезна в далечината.

— Что? — промърмори Коваленко на руски.

Макар и за кратко, фаровете на камиона бяха осветили околността, която беше напълно пуста. И белият ситроен на Форд, и другата кола бяха изчезнали. Но как? На Коваленко му трябваха по-малко от трийсет секунди, за да ги подмине със своята кола, да направи обратния завой и да се върне. Дори в тъмното и под дъжда, от там, където беше спрял, ясно се виждаше мястото, където стоеше сега. Ако двете коли си бяха тръгнали, трябваше или да минат покрай него, или да тръгнат в обратната посока, където пътят вървеше направо поне три километра, а те нямаше как да не включат фаровете при това време. Къде бяха тогава? Автомобилите не изчезват просто така. Нямаше никакво обяснение. Никакво.

Освен ако…

Коваленко отново се обърна към реката.