Алън Фолсъм
Претендентът (125)

46

Апартаментът на рю Юсманс 27, четвъртък, 16 януари, 3:05 сутринта

Никълъс Мартин за пореден път се завъртя на канапето в кабинета на Арман. Напрежението все още го изпълваше и в главата му не спираха да се въртят картините от изминалите часове.

Тъй като ужасно се тревожеше дали Ребека е добре, но в същото време не му се искаше да буди Арман или Надин, и без това изтощени от трагедията, и да ги стряска допълнително с тревогите си, той просто беше излязъл сам и беше спрял едно такси.

Пристигна в „Крийон“ в дванайсет и половина. Небръснат и облечен с джинси, чифт стари маратонки и блуза с качулка, той беше влязъл в изисканото фоайе и се беше отправил директно към рецепцията, където вдигна такава врява, че бързо привлече вниманието на охраната на хотела и управителя на нощната смяна. В крайна сметка, след като най-сетне успя да се свърже с Ребека по телефона, му разрешиха да се качи до стаята й, макар и в присъствието на охраната. Когато почукаха, Ребека им отвори, облечена с елегантна хавлия на хотела, а косата й беше прибрана под кърпа с надпис „Крийон“. Тя видимо се смути, целуна го и му обясни същото, което му беше казала по телефона — че си е напълнила ваната с гореща вода и е заспала в нея. А когато Мартин отбеляза, че това изобщо не е в неин стил, и я попита защо му лъха на алкохол, сестра му отговори, че денят бил твърде дълъг и натоварен с емоции, в хладилника в стаята й имало бутилка шампанско и тя пила малко, преди да влезе във ваната, което най-вероятно било причината да заспи.

Мартин се усмихна на себе си. Колко беше пораснала. Вече беше истинска жена, при това красавица, която знаеше няколко езика и в много отношения беше много по-образована от него самия. И все пак, тъй като болестта беше откраднала голяма част от младостта й, в други отношения тя си оставаше дете — наивно и безпомощно по въпросите на живота и любовта. Няколко пъти, докато лечението й напредваше и Мартин й ходеше на свиждане в Нюшател, той предпазливо я беше разпитвал за личния й живот и приятелите й. Тя винаги му отговаряше с палава усмивка и нещо като: „Не ми липсват приятели.“ Той никога не настояваше за подробности. Просто искаше най-доброто за нея, цялото щастие на света, и беше готов да я остави да го намери сама.

Господи, колко я обичаше.