Алън Фолсъм
Претендентът (12)

11

Юниън Стейшън

Макклачи стоеше съвсем близо до Лий и Полчак и наблюдаваше как перонът около тях се изпълва с хора. Посрещачите, които чакаха да пристигне „Саутуест Чийф“, вече бяха над петдесет души и всяка минута прииждаха нови. Тълпата винаги усложнява нещата, защото колкото повече хора се събират, толкова по-голяма става възможността да се обърка нещо.

Той огледа перона, после се извърна в посоката, където трябваше да са скрити патрулните полицейски коли зад оградата, и стисна зъби. Цяла група момичета от скаутската организация се изкачваха към перона от чакалнята на гарата. Бяха с чистите, спретнати униформи на организацията, на не повече от единайсет години. Придружаваха ги две жени, също в скаутски униформи, за които Макклачи предположи, че са нещо като отговорнички. Ситуацията и без това вече беше доста напрегната, но когато съберете на едно място цяла група момичета скаути и един нестабилен в емоционално отношение доказан убиец, който всеки момент може да превърти и да започне да стреля, какво става тогава?

— Осем и двайсет и осем — прошепна Лий, който се беше приближил да му напомни за времето, но също не откъсваше очи от момичетата с не по-малка тревога. — Остават единайсет минути.

Полчак също пристъпи към тях, като местеше поглед от групата момичета към Ред и обратно.

— Какво ще правим?

— Ще ги разкараме от тук, ето какво.

 

 

8:30 сутринта.

„Остават десет минути до Юниън Стейшън. «Саутуест Чийф» пристига на дванайсети перон. Остават десет минути.“

Автоматичната система от високоговорители в експреса оповести предварително записаното съобщение и влакът намали скоростта си още повече. Накрая почти спря. Хората незабавно наставаха и започнаха да свалят багажа си. Реймънд направи същото. Видя как младият полицай също става от мястото си, за да си вземе чантата, като по този начин блокира пътеката. Милър тъкмо се връщаше от поредното си посещение в тоалетната.

Полицаят се усмихна, каза нещо и седна, за да направи път на Милър да мине. Точно тогава обаче се отвори предната врата и кондукторът влезе. Застана недалеч от Валпарайсо.

Реймънд замръзна за миг, като се чудеше какво да предприеме. Пистолетът му трябваше, а не можеше да го вземе, без да свали чантата. Всички останали продължаваха да си прибират багажа. Нямаше да се различава от тях.

Той изведнъж се изправи и се протегна към куфарчето си, но точно тогава Милър пристигна при тях.

— Недей — прошепна той, после се наведе към семейство Удс и заговори тихо и напрегнато: — Чух какво си говореха хората от екипажа. Според тях във влака има бомба. Не са сигурни в кой вагон е, затова ще спрат влака, преди да е пристигнал на гарата.

— Какво? — попита изумен Реймънд.

— Хората ще изпаднат в паника — продължи Милър все така припряно. — Трябва веднага да отидем до вратата, за да можем да слезем първи. Оставете си чантите, оставете всичко излишно.

Бил Удс пребледня и се изправи. Гласът му беше изпълнен с напрежение и страх.

— Хайде, Вив. Да тръгваме.

— Побързай, Рей — настоя Милър, когато Бил и Вивиън Удс поеха по пътеката между седалките.

Реймънд го погледна, после вдигна очи към куфарчето си. Не му се искаше да го оставя.

— Багажът ми — възрази.

— Забрави — каза бързо Милър, после го хвана за ръката и го избута след останалите. — Това не е шега, Рей. Ако тази бомба избухне, всички ще станем на парчета.

 

 

8:33 сутринта.

Валпарайсо и кондукторът видяха как картоиграчите станаха и се приближиха. Зад тях се виждаха Халидей и Барън, които също скочиха на крака, изненадани от това развитие на нещата.

— Какво става, по дяволите? — произнесе Барън само с устни така, че да го види Валпарайсо.

— Какво правят тези? — попита кондукторът, без да откъсва очи от четиримата, които си пробиваха път и се приближаваха до предния край на вагона.

— Не мърдай, не предприемай нищо — предупреди го Валпарайсо.

Барън излезе на пътеката и тръгна след тях с ръка на своята берета. Беше направил само три крачки обаче, когато усети дланта на Халидей на рамото си.

— Не му давай повод да се развихри — изсъска по-възрастният полицай и го дръпна назад.

— Но какво става тук, по дяволите?

— Не знам, но той няма къде да отиде. Седни. Остават ни броени минути до финала.

Валпарайсо видя как Халидей дръпва Барън, за да седнат на местата, които току-що бяха освободили картоиграчите. Междувременно те продължаваха да се приближават. Движеха се в плътна група и се промъкваха между останалите пътници. Той чу как кондукторът дълбоко си пое въздух. Още няколко крачки, и щяха да застанат пред него. Влакът продължаваше да се движи. Къде си мислеше, че отива изобщо, в съседния вагон? Да, естествено. Но след него беше локомотивът, така че нямаше къде по-далеч да отиде, а те можеха да се справят и с това, ако се наложи. Веднага щом техният човек влезеше там, той щеше да се обади по радиостанцията на Макклачи и да… но кондукторът изведнъж пристъпи напред към картоиграчите, за да им препречи пътя.

— Имаме малък проблем с нередовно издадени билети — заяви той вежливо, но твърдо. — Бихте ли се върнали на местата си, докато не го разрешим?

— Господи — прошепна Валпарайсо.

Барън не откъсваше поглед от кондуктора. Беретата беше под масичката.

— Остави го на мира, глупак такъв — изсъска той високо.

— Спокойно — прошепна Халидей. — Само спокойно.

 

 

8:34 сутринта.

Кондукторът им препречваше пътя. Бил и Вивиън Удс обърнаха глави към Милър за помощ. Бяха изплашени и не знаеха какво да правят. Реймънд пак погледна към куфарчето си. Полицаите бяха седнали на техните места, а куфарчето беше останало в отделението за багаж точно над главите им.

— Помолих ви да се върнете и да седнете — каза кондукторът. — Моля ви, направете го и не ставайте от местата си, докато влакът не пристигне на гарата.

Кондукторът продължи да ги побутва. Реймънд си помисли, че независимо от новината за бомбата този човек наистина е убеден, че това си е неговият влак и в него той е истинският господар. Никой нямаше да върви напред-назад, докато не получеше разрешение лично от него, особено пък ако е издирван престъпник. Изведнъж му стана ясно кой е предупредил полицията.

Това беше ход, който не беше просто глупав, а направо безразсъден. И Милър беше първият, който реагира. За втори път през последните секунди той направи нещо, което никой не беше очаквал от него.

— Спри влака — нареди той остро. — Веднага.

Кондукторът почервеня.

— Това е невъзможно.

— Възможно е — възрази Милър, измъкна изпод сакото си един огромен автоматичен пистолет „Колт“ и го опря в главата на кондуктора. — Имаш ключ за извънредни ситуации. Използвай го.

— Господи боже! — възкликна Барън и бързо се изправи, а Халидей го последва.

Реймънд стоеше като зашеметен. Случващото се беше толкова невероятно, че не можеше да реагира. Бил Удс дръпна Вивиън по-близо до себе си. Хората ги зяпаха с отворена уста. После Реймънд видя как Валпарайсо също вдига ръката си. Държеше в нея 9-милиметров пистолет „Берета“, насочен право към гърдите на Милър.

— Полиция, не мърдай! — каза той, без да откъсва очи от неговите.

В същия миг Барън и Халидей също излязоха на пътеката отзад с пистолети, готови за стрелба.

— Хвърли пистолета! Или ще убия кондуктора на място! — извика Милър, после рязко пристъпи назад и размаха оръжието си към Барън и Халидей. — Всички хвърлете патлаците!

Полицаите замръзнаха по местата си.

— Хвърли пистолета веднага! — извика Валпарайсо.

Милър изведнъж се завъртя към Бил Удс.

Бум!

Изстрелът проехтя като гръмотевица във вагона и главата на Бил Удс експлодира, като посипа жена му и най-близките пътници с кръв и парченца мозък. Трупът му се строполи на пода. Писъците на Вивиън Удс бяха заглушени от тези на останалите пътници. Някои хора по-близо до задната врата се втурнаха към нея, като се тъпчеха един друг в желанието си да излязат.

Милър незабавно завъртя пистолета си към Вивиън Удс.

— Остави оръжието, ченге! — изкрещя той, без да откъсва поглед от Валпарайсо.

Вагонът притихна.

 

 

8:36 сутринта.

Барън започна да пристъпва напред, сантиметър по сантиметър, като заобикаляше останалите пътници и се опитваше да открие ъгъл за чист изстрел. Милър го забеляза веднага.

— Още някой ли искаш да умре?

Целият беше почервенял, а очите му се бяха превърнали в миниатюрни точици, изпълнени с гняв.

— Хвърли оръжието, Донлан! — излая Валпарайсо, като обираше с показалец луфта на спусъка на своята берета.

— Няма! Вие ще хвърлите оръжията си, проклети копелета!

Милър светкавично сграбчи косата на Вивиън, дръпна я към себе си и натика дулото на колта под брадичката й.

— Господи, не! — изпищя от ужас Вивиън Удс.

— Хвърлете пистолетите! Незабавно!

Донлан! Името прониза Реймънд като нож. Господи, значи името на този човек не беше Милър, а Донлан! Значи не бяха причаквали Реймънд, а него!

Валпарайсо погледна покрай престъпника към Барън и Халидей, после бавно разтвори пръсти и остави пистолета си да тупне на пода.

— Ритни го насам! — излая Донлан.

Валпарайсо го изгледа, после подритна оръжието си към него.

— Вие двамата сте на ред! — извърна се Донлан към Барън и Халидей.

— Направи го — прошепна Халидей и пусна своята берета на пода.

Барън се поколеба. Стоеше на пътеката с гръб към прозореца и от мястото си виждаше майката, която стискаше детето с плюшеното мече. Момичето, което преди седеше до него, се беше притиснало към стъклото с лице, изкривено от ужас. Точно тази заплаха беше усетил във въздуха. Но нямаше какво да направи, ако не искаше да застраши живота на хората още повече. Той също пусна пистолета си и го чу как изтрополи в краката му.

— Рей — каза Донлан и се обърна към партньора си в играта на карти. — Искам да вземеш тези оръжия и да ги пуснеш през прозореца, а после да се върнеш при мен.

Заповедта беше произнесена тихо и подчертано вежливо.

Реймънд се поколеба.

— Рей, направи каквото ти казах!

Реймънд кимна. После събра пистолетите от пода и ги хвърли през прозореца, като усещаше как всички пътници във вагона не откъсват поглед от него, и се върна при Донлан. Едва се сдържаше да не се разкикоти. За него тази ситуация беше като дар божи.

8:38 сутринта.

Донлан се обърна рязко към кондуктора.

— Спри влака. Веднага.

— Слушам, сър.

Разтреперан от ужас, кондукторът свали един ключодържател от колана си, мина по пътеката покрай Валпарайсо и пъхна един от ключовете в специален процеп над вратата. Поколеба се, после го завъртя.