Алън Фолсъм
Претендентът (45)

45

6:30 вечерта

Сърцето на Барън блъскаше в гърдите, а по челото му беше избила студена пот, когато изкара колата си на улицата. Няколко мига по-късно той включи радиото, като го настрои на секретния канал 8, използван само от Отряд 5–2. Искаше да разбере къде са и какво правят в момента.

Тишина. Каналът беше празен. Той рязко превключи на основната честота на полицейското управление в Лос Анджелис, като си мислеше, че може би ще чуе нещо там, но по него вървяха само обичайните приказки между ченгетата.

Барън зави по Сан Педро Стрийт и отново върна на канал 8. Нищо.

По пешеходната пътека пред него бавно се придвижваше мъж с патерици. Барън намали скоростта и спря, за да го изчака да мине. Докато седеше там, му хрумна мисълта, че в отряда не си бяха написали добре домашното. Трябваше да се осведомят по-добре що за човек е, преди да го привлекат към тях.

Мъжът с патериците стигна до тротоара. Барън докосна педала на газта и мустангът полетя напред. В края на пресечката той рязко зави надясно към магистралата, която водеше към Пасадина. Решението беше взето, а Реймънд беше заличен от мислите му.

Канал 8 продължаваше да мълчи и той превключи радиото на канал 10, който използваха диспечерите от централата, за да се свързват с Отряд 5–2. Радиото внезапно оживя.

— Командир Макклачи — обади се един диспечер, който се опитваше да се свърже с Ред.

— Макклачи слуша — отвърна Ред.

— Група от немски студенти на екскурзия, която е настанена в хотел „Уестин Бонавентура“. Един от техните хора липсва. Току-що са видели скицата на жертвата от парка „Макартър“ по телевизията и смятат, че е той. Бял младеж на двайсет и две. Казва се Йозеф Шпеер, Ш-П-Е-Е-Р. Косата му е била боядисана в лилаво. Не са го виждали от обяд.

— Разбрах. Благодаря. — Ред замълча за момент, после каза: — Марти, Рузвелт. Веднага се връщайте в „Бонавентура“.

— Разбрано — отвърна Валпарайсо.

— Господи! — възкликна Барън на глас.

Защо, по дяволите, не се беше сетил да потърси жертвата на убийството в хотела? След като Реймънд е бил там, това беше най-естественото нещо на света. Жертвата е била под носа му. Беше го набелязал и го беше използвал, за да се промъкне през полицейската блокада, а после го беше завел в парка „Макартър“. Веднага след това му хрумна и втора мисъл. Бележките на Реймънд се отнасяха предимно за Европа и Русия, а хлапето беше от Германия!

Барън хвърли поглед на часовника на таблото.

6:37 вечерта.

Той вдигна мобилния си телефон.