Алън Фолсъм
Претендентът (141)

62

Четвъртък, 16 януари, 7:00 вечерта

Улиците на Париж бяха пусти и почти непроходими от дълбокия сняг, когато алфа ромеото на Октавио зави по авеню Жорж V и започна да търси къщата с номер 151.

Седнала зад него, княгиня Катерина погледна първо към сина си, а после и към майка си, седнала между тях, и накрая зарея поглед навън, към улиците, потънали в сняг. Това беше последният път, когато щяха да пътуват по този начин — анонимно, в цивилна кола, все едно бяха бегълци.

След два, най-много три часа — ако онези членове на семейството, които поддържаха принц Димитрий, надигнеха прекалено силни гласове срещу поддръжниците на сина й и се наложеше тя да представи писмата, които удостоверяваха подкрепата на руския президент, кмета на Санкт Петербург и кмета на Москва, както и списъка с подписите на триста от четиристотин и петдесетте членове на руската Дума, и като финален акорд личното писмо от негово преосвещенство Григорий II, патриарх на руската православна църква — княгинята щеше да възтържествува, княз Сергей щеше да се превърне в царевич и независимо от снежната буря те щяха да си тръгнат от къщата на авеню Жорж V не на задната седалка на този обикновен автомобил, управляван от белязан побойник, а начело на цяла колона от лимузини, охранявани от Федералната служба за охрана, личната охрана на президента на Русия.

— Почти пристигнахме, ваше височество — обади се Октавио и намали скоростта.

Пред тях през снега се виждаха ярки светлини, бариери и полицаите, които ги охраняваха.

Великата княгиня Катерина разсеяно докосна шията си и сведе поглед към ръцете си. Искаше й се да се чувства толкова сигурна, че да сложи диамантените си пръстени, огърлицата, обиците с рубини и изумруди и гривните от злато и брилянти, които се полагаха на ден като този. Искаше й се и палтото й да беше кожено, а не вълнената дреха, която й се беше наложило да облече при тези обстоятелства — палто от норки, самур или хермелин, което щеше да отива повече на най-царствения член на семейство Романови. Палто и великолепни бижута, които щяха да са достойни за новия й образ и за новото име, с което щяха да я наричат отсега нататък. Защото тя вече нямаше да бъде обикновена княгиня. Новата й титла щеше да бъде царица — майката на руския цар.