Алън Фолсъм
Претендентът (69)

69

Барън се канеше да се обърне и да каже на Реймънд, че Форд не е там и сигурно няма да дойде, когато вратата на зеления джип се отвори и Форд излезе от него. Беше облечен със синия си блейзър и бежовите панталони. Очилата с рогови рамки стояха накриво заради превързания му нос. Беше си сложил и шапка за голф, за да се предпази от ръмящия дъжд.

Реймънд внезапно се наведе напред.

— Спри тук.

Барън забави и спря колата на двайсет метра от мястото, където стоеше Форд.

— Обади му се по мобилния телефон. Кажи му, че ще минеш да го вземеш и после заедно ще излезете на пистата, за да посрещнете един пристигащ самолет. Кажи му, че ти ще говориш с полицията.

Барън погледна тъмните самолети. Не се виждаха никакви механици или техници от наземната поддръжка. Нямаше никой. Часовникът на таблото показваше почти 4:10 сутринта. Може би нямаше да дойде никакъв самолет. Може би Реймънд имаше съвсем друг план.

— Твоят Гълфстрийм закъснява, Реймънд. Какво ще правим, ако не дойде?

— Ще дойде.

— От къде знаеш?

— Току-що го видях — обясни Реймънд и кимна към пистата.

Светлините на един кацащ самолет пробиха през дъжда в далечния край на пистата. Няколко секунди по-късно един „Гълфстрийм IV“ докосна бетона и започна да забавя ход.

Двамата чуха пронизителния рев на реактивните двигатели. Самолетът зави в края на пистата и бавно приближи терминала. Реймънд се смъкна по-ниско на седалката. Ревът на самолетните двигатели беше оглушителен, а светлините осветяваха мустанга с милиони ватове.

После те изведнъж се отклониха от колата, защото Гълфстриймът отново зави и спря от другата страна на портала. Пилотът изключи двигателите и ревът заглъхна.

— Обади се на мистър Форд и му кажи точно това, което ти казах.

— Добре.

Барън взе мобилния си телефон и набра номера. Двамата видяха как Дан Форд поставя ръка на устата си и се прокашля, докато измъква телефона от джоба на сакото си и го включва.

— Тук съм, Джон — прокашля се той отново.

— Дани… — каза Барън и се поколеба.

Отново беше нарекъл Форд с името, което мразеше, за да му подскаже, че нещо не е наред, и да му даде възможност веднага да се разкара оттам.

— Не забравяй за имейлите, Джон — напомни му Реймънд. — Кажи му.

— Аз… — продължи Барън.

— Кажи му.

Той усети студения допир на пистолета, опрян в ухото му.

— Дани, двамата с теб трябва да посрещнем този Гълфстрийм, който току-що кацна. Ще спра до твоята кола. Когато дойда, просто отвори вратата и се качи. Аз ще говоря с полицаите.

Форд прекъсна връзката и им махна да се доближат.

— Давай — подкани го Реймънд.

Барън не помръдна.

— Имейлите чакат да бъдат изпратени, Реймънд. Защо ти трябва и той?

— За да бъда сигурен, че полицейската ти съвест няма да се обади и да изтърсиш нещо на колегите си, когато ги накараш да отворят портала.

Дан Форд отново им махна да се доближат. В същото време вратите на патрулката се отвориха и двамата полицаи излязоха от нея. Гледаха към мустанга и очевидно се чудеха какво прави шофьорът и защо е спрял за толкова дълго.

— Време е, Джон — обади се тихо Реймънд.

Барън се поколеба още миг, после подкара. Ясно виждаше Дан Форд в светлината на фаровете. Репортерът пристъпи към тях, после спря и каза нещо на полицаите, като посочи към колата. Бяха се доближили съвсем, може би на десет метра.

— Когато стигнеш до портала, свали прозореца само толкова, колкото да те видят полицаите — нареди му Реймънд. — Кажи им кой си и кой е мистър Форд. Кажи им, че си дошъл да посрещнеш онзи Гълфстрийм, който току-що се приземи. Можеш да обясниш, че е във връзка с разследването срещу Реймънд Оливър Торн.

Барън намали скоростта и спря, като гледаше как униформените полицаи го доближават отляво, а Дан Форд — отдясно. Приятелят му беше две крачки пред тях.

Той стигна пръв до колата и отвори вратата откъм мястото на пътника. В същия миг по-близкият униформен полицай се хвърли към вратата на шофьора. Барън чу как Реймънд извиква от изненада. Собствената му врата също се отвори. За част от секундата Барън зърна лицето на Халидей, последвано от гръмотевична експлозия и най-ярката светлина, която беше виждал през живота си.