Алън Фолсъм
Претендентът (84)

4

Хотел „Холидей Ин“ в Хампстед беше съвсем близо до клиниката „Балмор“ и докато седеше на задната седалка на таксито, Мартин се опитваше да си състави лична представа за града, който познаваше само от уроците по история, книгите и филмите, както и от гръмотевичните китари на английските рок групи.

Таксито зави по „Хейвърсток Хил“ и той осъзна, че колите идват срещу тях отдясно, а не отляво. Изобщо не го беше забелязал, докато пътуваше заедно с Ребека в линейката от „Хийтроу“, но сега най-сетне осъзна, че наистина е попаднал на съвсем различно място и с помощта на Дан Форд и д-р Фланъри цялата история в Лос Анджелис беше останала в миналото.

Форд без много шум беше настанил Мартин във вилата на някакъв негов приятел северозападно от Лос Анджелис, беше уредил прекратяването на договора за наем на жилището му и се беше погрижил за личните му вещи — бе раздал почти всичко и бе прибрал някои от по-важните неща на съхранение, използвайки собственото си име. Колкото до д-р Фланъри, тя не само беше уредила прехвърлянето на Ребека в „Балмор“, но и беше уредила всички формалности в санаториума „Св. Франсис“; броени часове преди отпътуването им за Лондон бе уведомила сестра Рейносо, че смята да прехвърли Ребека в друго лечебно заведение извън щата. Трийсет минути след този разговор д-р Фланъри лично ги закара на летището със собствената си кола, където, поради състоянието на Ребека, им позволиха да се качат на самолета много преди останалите пътници и им осигуриха пълно уединение.

И така, бяха направили най-важната крачка и вече бяха в Лондон, в безопасност. Никълъс Мартин можеше да си позволи да се отпусне за миг и да погледа града навън. И поне за малко да не мисли за причината, поради която беше избрал клиниката „Балмор“, а не тези в Рим или Женева.

Поне за малко да не мисли защо всъщност беше дошъл в Лондон.