Алън Фолсъм
Претендентът (74)

74

5:47 сутринта

Видяха как Полчак ги подмина в утринния здрач, после спря. Барън знаеше, че Лий го следва отляво или отдясно, а Валпарайсо или Халидей върви плътно след него. Четвъртият детектив сигурно се беше качил в някоя от колите и беше потеглил към улицата в далечния край на строежа, за да им пресече пътя към станцията на метрото. Щяха да се опитат да ги накарат да напуснат прикритието си, както се прави с птици по време на лов. Ако не успееха да ги открият по този начин, щяха да повикат подкрепления: хеликоптер, патрулки, може би дори кучета. Обяснението им щеше да бъде просто: Реймънд е успял да избяга и е взел Барън за заложник. По този начин щяха да се изправят срещу огромна жива сила и залавянето им щеше да бъде почти сигурно.

Как щяха да ги приберат в Отряд 5–2 след това не беше съвсем ясно, но Барън изобщо не се съмняваше, че ще намерят начин. И щеше да стане много бързо. Реймънд щеше да бъде застрелян веднага, а Барън щеше да бъде отведен най-вероятно в собствената си къща, където щяха да го натъпчат със смъртоносна комбинация от алкохол и лекарства, а после или щяха да го застрелят със собствения му пистолет, или просто да го оставят да умре. Още един трагичен инцидент с полицай, причинен от трудното семейно положение, смъртта на Ред Макклачи и редица други полицаи и непоносимото напрежение в работата.

— Мърдай — прошепна той, двамата с Реймънд се изправиха и се затичаха към далечните светлини на метростанцията.

— Ето ги!

Викът на Валпарайсо проехтя в полумрака зад тях. Значи Халидей беше в колата, която щеше да се опита да им отреже пътя към гарата.

Сърцето му биеше силно, краката му се хлъзгаха по калната земя, с едната си ръка стискаше колта, а с другата — белезниците на Реймънд. Най-сетне стигнаха до стръмния насип и се закатериха към телената ограда на върха. Все още чуваше полицаите, които тичаха след тях, а лъчите от фенерчетата им кръстосваха мрака. Когато стигнаха до оградата, Барън буквално вдигна Реймънд и го прехвърли през нея, а после я прескочи сам.

— Кола — каза Реймънд, когато Барън се приземи до него.

На няколкостотин метра пред тях се виждаха фарове, които завиха зад ъгъла и ускориха към тях.

— Давай! — извика Барън и двамата се затичаха през улицата към станцията на метрото.

6:02 сутринта.

Халидей ги забеляза, докато пресичаха улицата в далечината. Десет секунди по-късно вече беше спрял колата и изскочи от нея, докато останалите прескачаха оградата.

— Гарата! — извика той и четиримата от Отряд 5–2 хукнаха към входа на метростанцията, където бяха изчезнали Реймънд и Барън.

Когато детективите стигнаха там, светлината на зората започваше да си пробива път. Полчак и Халидей се затичаха по перона в едната посока, а Лий и Валпарайсо — в другата. Нищо. Перонът беше пуст.

— Закъсняхме.

Пронизван от вятъра, подгизнал от дъжда, измръзнал и мрачен, Валпарайсо се взираше в далечните светлини на влака, който бързаше към града.