Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мария Антоанета (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Comtesse de Charny, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
dave (2009)

Издание:

Александър Дюма. Графиня Дьо Шарни (в две части)

Превод: Огнян Атанасов, Гергана Иванова, 2001, 2004 г.

ИК „Труд“, 2004

Художник: Виктор Паунов

ISBN 954-528-463-3 (I част)

История

  1. — Добавяне

30.
Мец и Париж

Както бе казал Калиостро, както бе отгатнал Мирабо, кралят беше този, който провали всички планове на Жилбер.

Кралицата, която към предложенията, направени на Мирабо, беше реагирала по-скоро с досадата на любовница и с доза женско любопитство, без голямо съжаление видя да се срива цялата тази конституционна постройка, която нараняваше толкова много високомерието й.

Що се отнася до краля, неговата политика се състоеше в изчакването, в печеленето на време и използването на обстоятелствата. Впрочем двойните преговори, които беше започнал, му предлагаха, от една или друга страна, шанса да избяга от Париж и да намери убежище в някое укрепено място, което беше предпочитаният му план.

Тези двойни преговори, както знаем, бяха започнати, от една страна, от Фаврас, човека на Господина, а от друга, от Шарни — личния пратеник на Луи XVI.

Шарни измина пътя от Париж до Мец за два дни. Той откри господин Дьо Буйе в Мец и му връчи писмото на краля. Това писмо беше, както си спомняте, само повод Шарни да установи отношения с господин Дьо Буйе. Обаче той, въпреки че отбелязваше недоволството си от събитията, които ставаха, се отнесе доста сдържано.

В действителност предложението, направено на господин Дьо Буйе, променяше всичките му планове. Императрица Екатерина му бе отправила предложение и той беше готов да пише на краля, за да иска позволението му да премине на руска служба, когато пристигна писмото от Луи XVI.

Отначало господин Дьо Буйе се поколеба. Но при споменаването на името на Шарни, при споменаването на родството му с господин Дьо Сюфрен, при слуха, който се носеше, — че кралицата го удостоява с цялото си доверие, — той, като добър кралски привърженик, се засегна от желанието да изтръгне краля от онази мнима свобода, която много повече приличаше на истински плен.

При все това, преди да реши каквото и да било с Шарни, господин Дьо Буйе, който твърдеше, че пълномощията на същия не са достатъчно големи, реши да изпрати в Париж своя син, граф Луи дьо Буйе, за да се договори директно с краля.

Шарни щеше да остане в Мец по време на преговорите. Нищо лично не го влечеше към Париж, а честолюбието му, може би малко преувеличено, правеше въпрос на дълг оставането му в Мец като един вид заложник.

Граф Луи пристигна в Париж в средата на месец ноември. По онова време кралят беше наблюдаван отблизо от господин Дьо Лафайет, а граф Луи дьо Буйе беше братовчед на господин Дьо Лафайет.

Графът отседна у един от своите приятели, чиито патриотични възгледи бяха широко известни и който тогава пътуваше из Англия.

Да влезе в двореца без знанието на господин Дьо Лафайет беше за младия човек, ако не нещо невъзможно, то поне много опасно и трудно.

От друга страна, тъй като господин Дьо Лафайет трябваше да бъде оставен в пълно неведение за отношенията, установени от Шарни между краля и господин Дьо Буйе, нямаше нищо по-просто от това, граф Луи да направи така, че да бъде представен на краля от самия господин Дьо Лафайет.

Обстоятелствата сякаш сами се подреждаха според желанието на младия офицер.

Той беше от три дни в Париж, без да е решил още нищо, като размишляваше как да стигне до краля и се питаше, както казахме, дали не е по-сигурно да се отнесе към самия господин Дьо Лафайет, когато му предадоха известие от последния, който му съобщаваше, че знае за пристигането му в Париж и го канеше да отиде да го види в генералния щаб на Националната гвардия или в двореца Ноай.

Графът побърза да отиде в генералния щаб. Генералът току-що бе тръгнал за Кметството, където трябваше да се срещне с господин Байи.

Но в отсъствието на генерала Луи се срещна с адютанта му господин Ромьоф. Последният беше служил в един полк с младия граф и макар че единият принадлежеше към демократите, а другият към аристокрацията, между тях се бяха създали приятелски отношения. Откакто Ромьоф бе минал на служба в един от полковете, разпуснати след четиринайсети юли, той беше останал на служба само в Националната гвардия, където беше предпочитаният адютант на Лафайет.

Двамата млади мъже, стоящи на различни мнения по определени въпроси, бяха единодушни в едно: и двамата обичаха и почитаха краля. Само че единият го обичаше и почиташе като патриотите, сиреч при условие, че се закълне в конституцията. Другият го обичаше като аристократите, сиреч при условие, че откаже клетвата и призове, ако е необходимо, чужденците, за да научи на ум и разум бунтовниците.

Под бунтовници граф Дьо Буйе разбираше три четвърти от Събранието, Националната гвардия, избирателите и т.н., сиреч пет шести от Франция.

Но Ромьоф беше на двайсет и шест години, а граф Луи на двайсет и две — значи беше трудно да говорят дълго време за политика.

Впрочем граф Луи не искаше да бъде дори заподозрян, че е зает с някакви сериозни мисли. Той довери под пълна тайна на своя приятел Ромьоф, че се е измъкнал от Мец без официално разрешен отпуск, за да дойде в Париж да се види с една жена, която обожава.

Докато граф Луи правеше това признание на адютанта, генерал Лафайет се появи на прага на отворената врата. Но макар да бе видял неочаквания посетител в едно огледало, намиращо се пред него, господин Дьо Буйе изобщо не прекъсна разказа си. Нещо повече, въпреки знаците на Ромьоф, той повиши глас по такъв начин, че генералът не изпусна нито една дума от това, което казваше.

Генералът беше чул всичко, а тъкмо това искаше граф Луи.

Той продължи да се приближава към разказвача и поставяйки ръка на рамото му, каза:

— А, господин развратнико! Ето защо се криете от уважаемите си роднини?

Този млад, трийсет и две годишен генерал, който сам беше много на мода сред жените, изобщо не бе строг съдник или някой навъсен ментор, така че граф Луи не изглеждаше много стреснат от мъмренето, което го очакваше.

— Крия ли се, скъпи братовчеде? Че дори днес щях да имам честта да се представя на най-знаменития от рода, ако той не ме беше изпреварил с това послание.

И той показа на генерала писмото, което бе получил.

— Е, какво, господа от провинцията, пак ли ще кажете, че парижката полиция работи лошо? — попита генералът с удовлетворение, което доказваше, че влага и известно честолюбие в този въпрос.

— Генерале, ние знаем, че нищо не може да се скрие от този, който бди над свободата на народа и благополучието на краля.

Лафайет го изгледа косо, с онова едновременно добродушно, замислено и малко подигравателно изражение, с което вече ни е познат.

Той знаеше, че благополучието на краля силно вълнува семейството, но то малко се интересуваше от свободата на народа.

Така че отговори само на част от изречението.

— А братовчед ми, господин маркиз Дьо Буйе — каза той, наблягайки на титлата, от която сам се бе отказал след нощта на четвърти август, — не е ли натоварил сина си с някое поръчение за краля, над чието благополучие бдя аз?

— Натовари ме да сложа в нозете му почитанията и най-уважителните му чувства — отвърна младият човек, — ако генерал Лафайет не сметне за недостойно да ме представи на моя господар.

— Да ви представя… и кога?

— Възможно най-бързо, генерале, като се има предвид, че казах на вас и на Ромьоф, че съм тук без специално разрешение…

— Казахте го на Ромьоф, но е все едно, защото го чух и аз. Е, хайде, добре, хубавите неща не бива да се проточват. Сега е единайсет часа сутринта — всеки ден по обяд имам честта да се срещам с краля и кралицата. Хапнете един залък с мен, ако не сте закусвали, и ще ви заведа в Тюйлери.

— Но дали съм подходящо облечен? — попита младият човек, хвърляйки поглед към униформата и ботушите си.

— Ще ви кажа най-напред, бедно мое дете — отвърна Лафайет, — както ви гледам, облеклото ви е безукорно, ботушите ви са лъснати. Какъв костюм би подхождал повече на един благородник, готов да умре за своя крал, от бойната му униформа? Хайде, Ромьоф, вижте дали са ни сервирали. Ще отведа господин Дьо Буйе в Тюйлери веднага след закуската.

Половин час по-късно, часовите при железните врати отдадоха почест пред генерал Лафайет и младия граф Дьо Буйе, без да подозират, че почитат едновременно и революцията, и контрареволюцията.