Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мария Антоанета (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Comtesse de Charny, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
dave (2009)

Издание:

Александър Дюма. Графиня Дьо Шарни (в две части)

Превод: Огнян Атанасов, Гергана Иванова, 2001, 2004 г.

ИК „Труд“, 2004

Художник: Виктор Паунов

ISBN 954-528-463-3 (I част)

История

  1. — Добавяне

ТРЕТА ЧАСТ
Фотьойлът на леля Анжелик

Питу може би щеше да размисли по-задълбочено върху онова, което току-що му беше казал господин Рейнал, ако не беше видял отдалеч Катрин, която тичаше с детето си на ръце.

Откакто се разбра, че по всяка вероятност леля Анжелик е умряла от глад и студ, усърдието на съседите да изпълнят спрямо нея последния си дълг беше вече не така голямо.

Така че пристигането на Катрин беше добре дошло. Тя заяви, че гледайки на себе си като на съпруга на Питу, трябва да изпълни последните задължения към леля Анжелик. Бедното създание извърши това със същото уважение, каквото бе проявило преди осемнайсет месеца към своята майка.

През това време Питу отиде да поръча всичко необходимо за погребението, определено принудително за по-следващия ден. Случаят с внезапната смърт правеше така, че леля Анжелик не можеше да бъде погребана, преди да изминат четирийсет и осем часа.

Ставаше въпрос само да се разбере с кмета, с дърводелеца и гробаря, религиозните церемонии по погребенията бяха отменени, както и тези по сватбите.

— Приятелю — каза Катрин на Питу в момента, когато той вземаше шапката си, за да отиде при господин Дьо Лонпре, — след произшествието, което току-що стана, няма ли да бъде добре да отложим с ден или два сватбата?

— Както искате, госпожице Катрин — каза Питу.

— Няма ли да изглежда странно, че в същия ден, когато сте положили леля си в земята, вие извършвате такова важно действие като сватбата?

— Наистина твърде важно за мен — каза Питу, — защото се отнася до моето щастие!

— Е, добре, приятелю, посъветвайте се с господин Дьо Лонпре и направете така, както каже той.

— Така да бъде, госпожице Катрин.

— И освен това, ще ни донесе нещастие да се оженим толкова скоро след погребение…

— О! — каза Питу. — От момента, в който стана ваш съпруг, предизвиквам нещастието да се изправи срещу мен.

— Скъпи Питу — каза Катрин, протягайки му ръка, — да преместим сватбата в понеделник… Както виждате, опитвам се да съобразя, доколкото е възможно, вашето желание с благоприличието.

— Ах! Два дни са твърде дълго време, госпожице Катрин!

— Хубаво! — каза Катрин. — Когато някой е чакал пет години…

— Стават много неща за четирийсет и осем часа — каза Питу.

— Няма да стане така, че да ви обичам по-малко, скъпи ми Питу, и понеже, както вие твърдите, това е единственото нещо, от което се боите…

— Единственото! О, да, единственото, госпожице Катрин!

— Е, добре, в такъв случай, Изидор?…

— Мамо? — отвърна детето.

— Кажи на татко Питу: „Не бой се, татко Питу. Мама те обича много и мама ще те обича винаги!“

Детето повтори с нежното си гласче:

— Не бой се, татко Питу, мама те обича много и мама ще те обича винаги!

След това уверение за Питу вече нямаше никакви трудности да отиде при господин Дьо Лонпре. Той се върна след час — беше уредил всичко: и погребението, и сватбата, и ги беше платил предварително.

С остатъка от парите си беше купил малко дърва и провизии за двата дни.

Беше време дървата да пристигнат. Разбирате, че в тази бедна къща в Пльо, където вятърът влизаше отвсякъде, можеше да се умре от студ.

При завръщането си Питу намери Катрин полузамръзнала.

Сватбата, според желанието на Катрин, беше отложена за понеделник.

Двата дни и двете нощи изминаха, без Катрин и Питу да се разделят и за миг. Те прекараха двете нощи бдейки при възглавието на мъртвата.

Въпреки огромния огън, който Питу бе имал грижата да разпали в камината, вятърът проникваше, леден и остър, и Питу си казваше, че ако леля Анжелик не е умряла от глад, то е могла чудесно да умре от студ.

Дойде моментът да се вдигне тялото. Пренасянето не трябваше да продължи много — къщата на леля Анжелик беше почти до гробището.

Целият Пльо и част от града следваха покойницата към последното й жилище. В провинцията жените ходят на погребения. Питу и Катрин водеха траурното шествие.

След като свърши церемонията, Питу благодари на присъстващите от името на мъртвата и от свое име. И след като пръсна по веднъж с ръсилото гроба на старата мома, всеки, както беше обичаят, премина пред Питу.

Останал сам с Катрин, Питу се обърна натам, където я беше оставил. Катрин не беше до него. Тя беше на колене заедно с малкия Изидор пред един гроб, в четирите ъгъла на който се издигаха четири кипариса. Това беше гробът на леля Бийо.

Питу беше намерил тези четири кипариса в гората и ги беше засадил.

Той не искаше да безпокои Катрин в благочестивото й занимание. Но като помисли, че когато свърши молитвата си, Катрин ще е съвсем премръзнала, той изтича в къщата с намерение да разпали голям огън.

За нещастие едно нещо се противопоставяше на осъществяването на това добро намерение — от сутринта запасите от дърва се бяха изчерпали.

Питу се почеса по ухото. Остатъкът от парите му, както си спомняте, беше отишъл, за да осигури запаси от хляб и дърва.

Питу се огледа наоколо, търсейки коя мебел може да пожертва за моментната нужда.

Разполагаше с леглото, раклата за хляб и фотьойла на леля Анжелик.

Раклата за хляб и леглото, без да имат голяма стойност, все пак не бяха неизползваеми. Но на фотьойла от много време никой, с изключение на леля Анжелик, не се осмеляваше да седне, толкова беше разкривен.

Така че фотьойлът беше осъден.

Питу постъпи като революционен трибунал — едва осъден, фотьойлът трябваше да бъде екзекутиран.

Питу опря коляно в марокена, почернял от старост, хвана с две ръце едната от облегалките и дръпна към себе си.

При третото разклащане облегалката поддаде.

Фотьойлът, сякаш изпитваше болка от това разчленяване, издаде странен жаловит звук. Ако Питу беше суеверен, той би помислил, че душата на леля Анжелик е затворена в този фотьойл.

Но Питу имаше само едно суеверие на този свят — своята любов към Катрин. Фотьойлът беше осъден да стопли Катрин и дори да беше пролял толкова кръв и надал толкова жалби, колкото омагьосаните дървета от гората на Тасо[1], фотьойлът щеше да бъде направен на парчета.

Така че Питу улови все така силно втората облегалка, както беше уловил първата и с усилие, подобно на онова, което вече беше направил, го изтръгна от скелета, разглобен на три четвърти.

Фотьойлът издаде същия странен, чудноват металически звук.

Питу остана невъзмутим. Той хвана осакатената мебел за единия крак, вдигна я над главата си и за да довърши натрошаването й я удари с всичка сила в паркета.

Този път фотьойлът се разцепи на две и за голямо учудване на Питу през отворената рана блъвна не вълна от кръв, а вълна от злато.

Спомняте си, че щом събереше двайсет и четири сребърни ливри, леля Анжелик веднага разменяше тези двайсет и четири ливри за един луидор и вкарваше този луидор във фотьойла.

Питу застина смаян, олюляващ се от изненада, полудял от учудване.

Първият му порив беше да изтича при Катрин и малкия Изидор, да ги доведе и двамата и да им покаже току-що намереното съкровище.

Но една ужасна мисъл го удържа.

Дали като узнаеше, че е богат, Катрин все така щеше да се омъжи за него?

Той поклати глава.

— Не — каза той, — ще се откаже.

Той остана за миг неподвижен, размишляващ, угрижен.

После по лицето му премина усмивка.

Несъмнено беше намерил начин да излезе от затруднението, в което го беше поставило това неочаквано богатство.

Той събра луидорите, които бяха по земята, довърши изкормването на фотьойла с ножа си, потърси и в най-малките потайни кътчета между космите и кълчищата.

Всичко беше натъпкано с луи.

Стигаха да се напълни тенджерата за задушено, в която леля Анжелик бе сложила да се вари петелът, довел до онази ужасна сцена, която в своето време и място ние разказахме.

Питу преброи луидорите.

Той намери хиляда петстотин и петдесет. Така че Питу беше богат с хиляда петстотин и петдесет луи, сиреч трийсет и седем хиляди и двеста ливри.

Обаче, тъй като по онова време един златен луи струваше деветстотин и двайсет ливри в бонове, Питу беше забогатял с един милион и триста осемдесет хиляди ливри.

И в какъв момент му дойде това колосално богатство? В момента, когато беше принуден, нямайки повече пари, за да купи дърва, да строши, за да стопли Катрин, фотьойла на леля Анжелик.

Какво щастие, че Питу беше толкова беден, че времето беше толкова студено и че фотьойлът беше толкова стар!

Кой знае какво би станало със скъпоценния фотьойл без сбора от тези видимо съдбоносни обстоятелства.

Питу започна с това, че натъпка луидори във всичките си джобове. После, след като разтърси настървено всяка част от фотьойла, той ги нареди в камината, удари огнивото, къде в пръстите си, къде в кремъка, успя с голяма мъка да разпали праханта и с трепереща ръка поднесе огъня към цепениците.

Беше време! Катрин и малкият Изидор се прибираха, тракайки със зъби от студ.

Питу притисна детето до сърцето си, целуна ледените ръце на Катрин и излезе, викайки:

— Ще свърша нещо абсолютно необходимо. Топлете се и ме чакайте.

— Ама къде отива татко Питу? — попита Изидор.

— Не зная нищо — отвърна Катрин. — Но е съвсем сигурно от мига, в който хукна така бързо, че е да се занимае не със себе си, а с теб или с мен.

Катрин би могла да каже:

— С теб и с мен.

Бележки

[1] Вж. „Освободеният Ерусалим“ от Торкуато Тасо — италиански поет. Представител на късния Ренесанс. Пасторална драма „Аминта“, национална героична епопея „Освободеният Ерусалим“, сонети, канцони, мадригали. Легендата за неговата обречена любов към Леонора д’Есте е обезсмъртена от Дж. Байрон, Й. В. Гьоте и др. — бел.фр.изд.